ЧЕРНИ МИСЛИ, БЕЛИ МАГИИ

Пламен Павлов

ЧЕРНИ МИСЛИ, БЕЛИ МАГИИ

* * *

Тази стая със прозорци слепи,
мирис на цигари, вехта маса
и зад нея сянката ми дремеща.

Радиото, сипещо умора.
Столовете, празни по природа.
Огледалото, в което няма никого.

* * *

Като на сън минават, преминават дните –
събуждане в съня
и сън в пробуждането –

дали сънят е истина и истината сън…
Заспивам, за да се събудя в моя сън
и с теб

сред ада на самото съществуване
ще те намеря
в мрака на предчувствията.

* * *

Нощта, която бавно избледнява,
дърветата, прозорецът, съня ти
и тялото ти… Тишината,

реката долу и луната горе,
безсънието, тръпнещото утро,
гората сутрин в пет и половина…

Няколко глътки живот.


НАЛИ?

Видях я пред някаква зала
бързаше с усмивка
към някого

беше шумно
радостно
празнично и делнично
празник в делника

делник
в който си струва да се празнува нещо –
театрална постановка
филм
току-що купена хубава книга
едно кафе

просто самият живот –
който иначе не е проста работа…

И какво от това,
нали?

Вървеше с усмивка към някого
погледнах през рамо
не видях нищо особено

не беше среща на влюбени
просто момичето бързаше
към своя приятелка
приятелката бързаше към нея

беше им весело
празнично
без особен повод
и просто така…

Какво по-хубаво от това,
нали?


* * *

Напълно напълно случайно съм тук
иначе нищо не е случайно

бях се запътил да потърся нещо

– вече не помня какво –

намерих само познатото усещане
за нечии очи
стъпки
смях
нерви

какво повече…

Мястото не е от значение
поводът не е от значение
аз не съм от значение –

в тази вселена от многозначности
знаците много
премного

са

да ги разчитам
не зная.


* * *

Няма да прибера този залез в джоба си
няма да отнеса нищо никъде

някак си ме има
някак си ме няма

няма ме и няма залез
няма нищо
няма нищо в нищото
и нищото със сигурност не съществува

не е възможно ей така да съществува просто
нищо

(това е абсолютният оксиморон, нали?)

следователно
прибирам този залез в джоба си
и този дъжд
и тези думи

отнасям ги, където си поискам
защото ме е имало и ще ме има

някак си.


СЛУЧВА СЕ

Всеки ден
черната дупка на разума
поглъща
милиарди слънца планети морета планини облаци дъжд вятър
мислещи тръстики
пепел
прах

разумът
(или онова, което е по-силно от него)
отхвърля примирението
със себе си

всеки ден е ново начало
всяко начало
е нов ден
винаги е начало –

въпреки
че

никакво начало и никакъв край
не съществуват.


бутон за сайт