Сус ми грачи, гарванче, сус ми плачи,
ам са мо́ли, гарванче, лето да дойде.
Да са сли́сне, гарванче, Дере́башъна,
да завървят, бре гарванче, керванджи́ене,
керванджи́ене, гарванче, баш кехае́не.
Ага́ прима́жим, гарванче, баш кехая́на –
ти ша пи́иш ясни кърве, я ша сбирам
                                          жълти алтъне.
Да обки́чим Фа́тминка моя, гарванче,
да ми мьъ́хне Гюмюрджи́нчинка.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД