ЖЕНИХ
ЖЕНИХ
Една след друга сенки мимолетни
покоя мрачен на скръбта ми будят.
Една след друга идат и отхождат
на суетата хилавите рожби.
Те слагат скъпи дарове пред мене:
венци от щастие, лъчи и радост.
Те слагат целий мир – брилянти царски,
колона от величие и слава.
…Стоя печален, в горест и униние –
мъртвец, обкичен с техний дар чаровен.
И болно смея се, и болно плача –
дете, отрупано със куп играчки…
КАКВО МЕ ЧАКА ЗА НАПРЕД
Отколе капна първий цвят във гроба,
невинно-чист, без горест и без злоба,
чаровно-бял – дете на радостта…
– – – Какво ме чака за напред?
И ето втория – умислен, бледен,
без време жълт, без време смъртно-леден,
болезнено усмихнат на света…
– – – Какво ме чака за напред?
И цъфна трети – сила, щастие, слава:
кат кървав мак гори… и прецъфтява!
под падналия сняг на старостта…
– – – Какво ме чака за напред?
