ВЕЧЕР

Йордан Стубел

ВЕЧЕР

Мръкне вечер безметежна, а край мене –
непросветна и безлюдна пустота.
Вън по пруста някой моли, някой стене –
сякаш пее, сякаш плаче във нощта.

Вечер, вечер, с твойте песни аз линея
и не чакам, не проклинам, не зова.
Някой дебне, някой чезне и немее
и замира всеки трепет и мълва.

Тази вечер цветовете са сломени,
някой гасне със молитва на уста –
тази вечер вън на пруста някой стене,
някой плаче, някой пее за смъртта…


ЗАДУШНИЦА

От малката звънарня непрестанен
разнася се от тъмно звън камбанен…
Ти, който и да бъдеш, спри от път,
спомни онез, що минаха отвъд!

И на колене прошепни полека:
на мъртвите пръстта да бъде лека!
И горе, пред небесните врати,
греха Господ на всички да прости!

По твоя път лъжовен и далечен
недей забравя – само Бог е вечен…
И някой ден, в един незнаен час,
и ти ще клюмнеш като житен клас!


ДЕТЕ

Бялото глухарче по небето
вятъра понесе като сняг –
пакостните устни на детето
любопитно духнаха го пак.

Кротко вечерта над него пада,
и така учудено е то –
ангелчета в тихата ливада
в люлки го люлеят от злато.

И от странна приказка обзето,
чува: шепне старата гора,
а до него, слязла от небето –
неговата мъничка сестра

като никога сега говори:
- Ти си днеска много уморен;
колко пеперуди има горе,
ах, да знаеш – би дошъл със мен!

Гледа то, и сън ли е – не знае:
в снежни дрехи то само блести,
с малката сестричка си играе
и във люлка слънчева лети.

То сега е хубав сън заспало,
бледен цвят челото му покри,
а звезда вечерница, огряла,
пътя към небето му откри.


ПЛАДНЯ

В много слънце тръпне днеска двора.
Звъннаха в градината пчели.
Тегнат пълни клони на стобора
и от вишни цветен сън вали.

А под тях като на сън клокочи
старата тревясала чешма
и неспирно бяла лента точи
там, де вечер идеше сама.

Много пеперуди днес измряха
по цветята рано във зори –
и сега под слънчевата стряха
пустота и тишина цари.


бутон за сайт