ВЕЧЕР
ВЕЧЕР
Мръкне вечер безметежна, а край мене –
непросветна и безлюдна пустота.
Вън по пруста някой моли, някой стене –
сякаш пее, сякаш плаче във нощта.
Вечер, вечер, с твойте песни аз линея
и не чакам, не проклинам, не зова.
Някой дебне, някой чезне и немее
и замира всеки трепет и мълва.
Тази вечер цветовете са сломени,
някой гасне със молитва на уста –
тази вечер вън на пруста някой стене,
някой плаче, някой пее за смъртта…
ЗАДУШНИЦА
От малката звънарня непрестанен
разнася се от тъмно звън камбанен…
Ти, който и да бъдеш, спри от път,
спомни онез, що минаха отвъд!
И на колене прошепни полека:
на мъртвите пръстта да бъде лека!
И горе, пред небесните врати,
греха Господ на всички да прости!
По твоя път лъжовен и далечен
недей забравя – само Бог е вечен…
И някой ден, в един незнаен час,
и ти ще клюмнеш като житен клас!
ДЕТЕ
Бялото глухарче по небето
вятъра понесе като сняг –
пакостните устни на детето
любопитно духнаха го пак.
Кротко вечерта над него пада,
и така учудено е то –
ангелчета в тихата ливада
в люлки го люлеят от злато.
И от странна приказка обзето,
чува: шепне старата гора,
а до него, слязла от небето –
неговата мъничка сестра
като никога сега говори:
- Ти си днеска много уморен;
колко пеперуди има горе,
ах, да знаеш – би дошъл със мен!
Гледа то, и сън ли е – не знае:
в снежни дрехи то само блести,
с малката сестричка си играе
и във люлка слънчева лети.
То сега е хубав сън заспало,
бледен цвят челото му покри,
а звезда вечерница, огряла,
пътя към небето му откри.
ПЛАДНЯ
В много слънце тръпне днеска двора.
Звъннаха в градината пчели.
Тегнат пълни клони на стобора
и от вишни цветен сън вали.
А под тях като на сън клокочи
старата тревясала чешма
и неспирно бяла лента точи
там, де вечер идеше сама.
Много пеперуди днес измряха
по цветята рано във зори –
и сега под слънчевата стряха
пустота и тишина цари.
