РОДИНА

Людмил Стоянов

РОДИНА

Ти бе жестока, бе всесилна,
когато в онзи скръбен ден,
към твойта обич всеобилна
пристъпих, майко, изранен.

Ти не изми горещи рани,
сърдечен ропот не приспа,
и мойте скърби неразбрани
осмя пред сляпата тълпа.

У теб не бях аз недостоен,
а може би, най-верен син,
но ти, уви! – палач спокоен –
сред път остави ме самин.

И в мрачни есени и зими,
под дъжд и сняг, под зной и мраз,
аз чувах химн на херувими,
но то не беше твоя глас.

То бяха вопли на безкрайна,
неутолима самота,
пред пепелта на скръбна тайна,
зовяща Бога и смъртта!

Но аз не хвърлих ядна хула
и твоя лик не опетних –
ти моя стон не би дочула,
ни моя окървавен стих.

Ти шествуваше властна, строга,
по своя път богоизбран,
но тук, в сърцето си, до Бога,
аз пазя твоя талисман.

Из него светла обич блика,
звено свещено между нас:
без мене ти си пак велика,
ала без теб – какво съм аз?

1922