Иван Грозев
Иван Грозев Петков, български поет и драматург, е роден на 23.06.1872 г. в село Червена вода, Русенско. Получава основно и средно образование в Русе, а висше – в Софийския университет, където завършва славянска филология. От 1894 г. е гимназиален учител в София, където учителства дълги години. Печата стихове от 1896 г.: сп. “Българска сбирка”. През 1922-1923 г. изнася теософски лекции. Редактор на сп. “Теософия” (1912-1925). Превежда “Гласът на безмълвието” от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на сп. “Българска сбирка”, списание “Всемирна летопис”, сп. “Хиперион”. Автор на драмата “Наши хора” (1903). През 1907 г. заминава за Германия и в Нюрнберг завършва драмата си “Златната чаша”, чийто сюжет е от историята на богомилството. По-късно издава стихосбирката “Видения и съзерцания” (1919), драматичните поеми “Змей” (1912) и “Семела” (1922), драмите “Йов” (1942) и “Съдний ден (”Ахасфер)” (1945). Остава недовършена драмата “Боян Магйосникът” (1906). През 1928 г. Михаил Арнаудов издига кандидатурата му за Нобелова награда за литература за 1929 г. Председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство” (1935). Автор на “Съчинения. І. Драми” (1942). Член на Съюза на българските писатели. Умира на 10.01.1957 г. в София.
Публикации:
Поезия:
САМАРСКОТО ЗНАМЕ/ брой 71 март 2015
ВЪЗКРЕСЕНИЕ/ брой 91 януари 2017
Публицистика:
