БРОЕНЕ ДО ДЕВЕТ
превод: Михаела Дешлиу
БРОЕНЕ ДО ДЕВЕТ
Стоя между тебе и другите,
както светецът пред ламята,
която умира от върха на копието,
но все още се усмихва.
Живея във себе си и съм единственият роден
от нейните рани –
зелени, съвършени и грозни.
Светът между мен и другите
е станал неузнаваем.
Или е птица на словото ти,
която обаче не снася златни яйца.
Нали от Питагор са се появили планетите,
които са само девет.
ЧЕРНАТА ДУША И БОГ
Само ти си
в недрата на този вулкан
на думата,
всичко друго е балканщина –
мека,
старческа и заядлива,
един Ориент,
пълен с разгроми,
един акцент –
важен и варварски
като петно
върху слънчевото ти лице,
жадувано и от самите ангели.
Всичко друго е само измама
на самия себе си,
небе, пълно с ангели,
бодливи храсти,
готови да окървавят
черната ми душа.
И ще остане само Бог.
