ВЪЗХВАЛА НА ВРЕМЕТО

Димо Димовски

ВЪЗХВАЛА НА ВРЕМЕТО

Никой днес не се интересува от книги, в които е описан собствения му живот. Причината е не в начина, по който е описан, а в стойността на самия живот. Никой днес не се интересува от книги, които обещават светло бъдеще. Причината е не в неумението да се пророкува, а в слабия интерес към утрешния ден – трябва да се оцелее днес. Никой днес не се интересува от книги, в които се разказва за невзрачни хорица. Причината е не в ъгъла, от който се разказва, а в наплива на такива хора между нас. Никой днес не се интересува от книги, в които за сметка на интригата преобладава поетическото чувство. Причината е не в липсата на занимателност, а в отсъствието на подобни чувства у самите нас. Никой днес не се интересува от книги, в които се съдържат наболели истини. Причината е не в неспособността на пишещия да открие най-наболелите измежду тях, а в горчивината, която неизменно ги съпътства. Никой днес не се интересува от книги, в които героите са бедни и нещастни. Причината е не в отказа от състрадание, а във факта, че самите ние сме бедни и нещастни. Никой днес не се интересува от книги, чрез които би могъл да опознае себе си. Причината е не в съзнанието, че отдавна сме се опознали, а в досегашната безцелност на самопознанието. Никой днес не се интересува от книги, за които се твърди, че в тях авторът напълно се е изявил. Причината е не в несигурната мярка за талант, а в безразличието към самите автори; и самите автори са бедни и нещастни като нас. Така за господин читателя, който се задава, талантът няма да има никакво значение. Талантливо ще е само онова, което му допада. Некадърно ще е всичко онова, което е убягнало от непридирчивото му полезрение. Велико време за бързо приспособяващото се бездарие.


ОБКРЪЖАВАЩИЯТ СВЯТ

Имало е мигове в живота ми, когато всяка книга, дори посредствената, за мене е била добре дошла. Неудържимото желание да потъна тутакси в един измислен свят се поражда сякаш неочаквано. Тогава зарязвам вкус, претенции, капризи и като заслепен, без да си давам сметка с какво ще се сблъскам там, се втурвам в тъмнината. Искам само спокойствие и тишина, каквито ние сме склонни да осигуряваме единствено на тежко болните. Готов съм да се призная за такъв, за да ме оставят някак си на мира. Така силно е понякога желанието да се стопиш и изчезнеш от околното. Но постепенно, верен на навиците си, докато чета и преценявам, почвам да се дразня, да недоволствам и отхвърлям, подобно на окръжаващия свят, и другия, набързо скалъпения, неумело съчинения. За да разбера в крайна сметка, че светът на лошо написаната книга е още по-измамен и коварен от действителния. Захвърлям я разстроен и отчаян, без местенце, където да се приютя.