Яков Ушаков

превод: Георги Ангелов

За да се върне историческата памет на народа и възпитанието в здраво национално съзнание, е необходимо правилно разбиране на историята. Уви, действителната история често бива извратена до неузнаваемост от недобросъвестни учени, пряко или косвено изпълняващи политическа поръчка, или, което е съвсем нелепо, от тези, които нямат изобщо никакво отношение към историческата наука, а «творят» съвременната литература, изобразителното изкуство или кино. Сега, при преразглеждането на историята, се създадоха две основни течения. От една страна, се превъзнасят някои исторически личности и даже се иска незабавното им причисляване към светците. От друга, се настоява за запазването на създадените стереотипи, като се използват съвсем тенденциозни исторически доказателства. Безусловно, нито първият, нито вторият път не води към познанието на историческата истина.

Някога, разглеждайки личността на Григорий Распутин, руският мислител Иван Солоневич призова тя да бъде очистена от «холивудския грим», т.е. да се опитаме да видим историята не на основата на слуховете, красивите легенди, емоционалните факти, построени върху всевъзможни клевети и върху всичко онова, което може да донесе доход на развлекателната индустрия, а през призмата на известните ни факти, анализирани с необходимата логика.

За съжаление, на голям брой исторически персонажи е оказано вниманието на «Холивуд» в кавички, и Холивуд без кавички, който до неузнаваемост изопачи облика на тези личности. Едно от първите места в тази редица се пада на знаменития Граф Дракула, кинематографичният зловещ вампир, пиещ кръвта на невинните си жертви и хвърлящ в ужас всички наоколо. Реалната историческа личност няма нищо общо с измислиците на режисьорите от Холивуд.

* * *
Началото на измисления литературен герой слага ирландският романист Брам Стокър. С помощта на професор Арминиус Вамбери Стокър написал романа «Дракула». Интересът на Стокър е напълно обясним – сам той членувал в окултния орден «Златна Заря» и практикувал черна магия. Така се появил граф Дракула – литературен персонаж, постепенно превърнал се в масовото съзнание в главния вампир на всички времена и народи.
Книгата нямала шумен успех. Мнението на критиците било единодушно: още едно готическо страшилище. Но това била, както се казва, бомба със закъснител, която се взривила, когато попаднала под погледа на режисьора Франсис Форд Копола.

* * *
Прозвището Дракула Влад III наследил от своя баща Влад II Дракула. В превод «Дракул» означава «Дракон». Нищо тайнствено няма в това име: Влад-старши членувал в католическия орден на Дракона с надеждата да получи подкрепа в борбата срещу турците.
Дядото на Дракула – воеводата Мирча Стария – благодарение на държавническата си мъдрост и военни успехи заслужил славата на румънския Карл Велики, макар че все пак се признал за васал на Османска Турция. В XV век православна Влахия била ябълката на раздора за две големи държави – Унгария и Отоманската Порта. Зад Унгария тогава стояло католичеството, предприело поредното настъпление срещу православието, Портата пък, борейки се за лидерство в ислямския свят, също така разширявала границите си, завоювайки Балканите. Да се запази независимост, воювайки на два фронта, било невъзможно. Но тъй като отстъпка спрямо Унгария би повлякла католизиране на страната, Мирча Стария избрал по-малкото зло: Портата в религиозната си политика се отличавала с по-голяма търпимост. Но противопоставянето между двете държави не свършило с това и на престола на Влахия се сменяли владетели, поддържани ту от Портата, ту от Унгария.

* * *
Не е маловажно да се помни, че Дракула и неговите поданици изповядвали православието и историята на Влахия и нейните князе е историята на борбата, от една страна, с мюсюлманска Турция, а от друга – с претенциите на католицизма.

Благодарение на Влад Дракула малка православна Влахия останала достатъчно дълго време независимо княжество между могъщата мюсюлманска Османска империя и католическа Унгария, въпреки че била между два воденични камъка.

* * *
Трябва да се отбележи и това, че все пак руските летописци са по-доброжелателни от немските и, разбира се, от турските към Дракула. Влахия и Московия си разменяли дипломатически мисии, състоящи се в по-голямата си част от православни свещеници. Иван III се ласкаел, че влашкият княз лично му писал писма на църковнославянски език (повечето от историците някак пропускат, че Влад бил много образован човек: владеел и турски, унгарски, латински, немски).

Прозвището, което преведено от румънски звучи като Цепеш, напълно несправедливо се употребява от историците. Дракула бил наричан «Казъклъ» изключително от неговите врагове – турците, а румънското «Цепеш» за първи път било упоменато едва през 1508 г., цели 32 години след гибелта на Влад.

* * *
Вглеждайки се в пропастта, която лежи между двата образа на Дракула – на героя и на вампира, трябва да се разбере доколко деятелите на «Холивуд» (както на съвременния, така и на средновековния) могат до неузнаваемост да променят облика на един или друг неугоден им човек и да вкоренят своето мнение в главите на много поколения. В руската история мястото на Влад Дракула се заема от цар Йоан Грозни, обликът на който, при цялата противоречива личност на царя, до неузнаваемост е обезобразена от клевети, сплетни, анекдоти, най-вече от чуждестранни източници. После тази щафета била поета от нашите «историци», които въз основа на чуждите измислици започнали с бойки пера да добавят нули към цифрите по време на управлението на царя.

Да отмием историята от «холивудския грим» е наша обща задача. Длъжни сме да оставим на следващите поколения ясна представа за историческите събития и истинското лице на владетелите от миналото, за правилното разбиране на нашия исторически път.

(със съкращения)