СТИХОВЕ
* * *
Не си избирах по желание адресите,
но винаги живеех срещу къщи,
определени за събаряне,
а после дълги месеци, години –
срещу разхвърляни строежи.
Така и не разбрах какво е дом.
Аз, наемателката на въздушни кули,
щастлива съм,
че ще ми бъдеш гост.
Но моля те, внимавай като идваш
и още повече – като си тръгваш,
защото не познавам трясък,
по-ужасен
от срутването
на въздушна
кула.
ЗАПОЗНАВАНЕ
Да запомните моето име не се надявам –
да не би да съм Майка Тереза или Мадона?
Нито в бодър мажор,
нито в скръбен диез припявам,
а има и друго:
прекалено сме много на клона.
Нямам никакъв шанс
да приседна отдясно на Бога
с тези самоубийци сред роднини и сред кумири.
Затова пък умея
без подпалки да стъквам огън,
през стени да минавам,
когато някой умира.
От разкривените сенки не изпитвам боязън.
Блика в моите вени солена, стаена сила.
Аз съм тази, която не пита:
“Знаеш ли ти коя съм?”,
защото зная коя съм
откакто съм се родила.
* * *
В тези речни подмоли няма никаква риба,
а дори и да има – спотайва се вещо
и напразно примамките плуват отгоре.
Кой ли рибата учи така да хитрува?
В този пек няма сянка, ни полъх от вятър.
Само смахната някаква пеперуда
по крилата със жълто, навярно невръстна,
доверчиво прехвърча от тебе към мене
(рамо-длан, устни-мигли),
от мене към тебе,
сякаш в танц-ритуал на опрашваща близост…
Кой ли тук пеперудите опитомява?
В този свят, който водния дух умъртвява
и летящото чудо пронизва с карфица,
някой впи хищни пръсти в хрилете, в крилете
и запрати ни в бездната.
Там се открихме.
Огън, въздух, земя и вода се споиха,
залюляха ни в своята мрежа защитна…
И сега не разбирам рибарите.
И сега не понасям хербариите.
Ти ми връщаш света –
цял и жив.
ДРУГО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА
Тя е мирис на листа от орех,
в пръстите ни стрити,
брезов катедрален свод,
огласян от щурците,
въздухът сребрист, съшит от пеперуди,
и гнездо върху комин, под който огънят се буди;
тя е скитникът, качил се без билет на влака –
да повярва сам,
че някой някъде го чака;
тя е гласен звук и главна буква,
пари гърлото ти, устните напуква;
будна кома наречи я, сън наяве –
зрящ те прави и те ослепява;
като сомнамбул те води,
в длан сърцето мачка,
запокитва те – като дете играчка;
въжен мост прехвърля над въртопа
все заради теб –
изпаднала от петолинието нота;
с благ мехлем коляното разбито маже,
роши ти косите, носи ти багажа,
от звездите смига ти,
причаква те на ъгъл…
Но ако и в нея си се лъгал?..