ШЛЕП

Уилям Карлос Уилямс

превод от английски: Огнян Стамболиев

ШЛЕП

Огромен шлеп,
близо до моста,
под оловната тежест на небето,
раздробило леда

неподвижен. Чайка,
неизменната
чайка долита
и както винаги
се оглежда внимателно с клюн,

устремен
към животворната
сладка вода. Движи се
времето, но само не

за този широк речен
съд,
който уверено плава във водата,
влачи се, без да бърза,
бавничко пъшка
под чудовищния товар,
промъква се през това тясно място.


ОРКЕСТЪР

Отчетливият контрапункт
        на птичия нестроен хор
                издига слънцето могъщо
към висините на небето. Какъв един глас
        на кларинети и цигулки
                на горски ветрове – на дълго „ла-а”!
А слънцето изгря
        и прати своите лъчи –
                и този Божи ден –
до всички нас:
        лентяи или
                работяги,
мъже, жени,
        деца и старци,
                умиращи
във своята постеля,
        простили се навеки
                със светлината. Виолончелото
уверено пронизва с ниската си нота
        летящото сопрано:
                А-а-а!
И всички заедно – макар нестройно, колебливо,
        се мъчат да достигнат финалния акорд.
                А той е като любовта –
тъй огнен, гръмогласен.
Задача на оркестъра е
        да слее всички звуци,
                да ги смири –
поне за малко,
        макар да съществува и
                „нотата фалшива”! А ние?
Ние мислим или просто слушаме? Дали са звуците
        предназначени само за слуха?
                Затваряме
очи, но те остават глухи.
        А този глас не е ли на флейтата? – О, не!
Това е само погледа на флейтата
        към барабана. Събудих се съвсем
                и разумът ми слуша. Наострен
е моят слух, но няма настроение – протяга се,
        и даже се прозява.
                Тогава цигулките
развеселяват сцената със своето безгрижно пицикато.
        За всички, дето имат къса памет
                темата се повтаря
и ражда вариация. Това е принцип в музиката –
        да повториш и да потретиш темата,
да стане бързо. Трудничка е темата,
        но не по- трудна от загадките, които после трябва
                да решиш. Да я повториш
пак и всичко свързано със нея,
        докато мислите не се разтворят
                в сълзи, а нашите мечти не паднат под ударите
на паметта, която не заспива никога.
        Валдхорните прибавят
                към оркестъра свежи, бодри гласове…
……………………………………………………………………..
Обикнах те, сърце невинно,
        в Деня на Сътворението…
                Кажи на другите:
„Човекът оцеля, той бе достатъчно наивен
        да проумее пътя към
                своите желания.
Сега, постигнал всичко – може
        да го отхвърли и даже да загине”.
Настъпи времето, сърце невинно,
        когато те обикнах силно,
                без да се вслушвам в „нотата фалшива”.
Настъпи първия /или последен!/ ден
        на този свят.
                А птиците отново пеят,
но нещо ново има в песента им.
        Не е ли образа на тази,
                която ги е вдъхновила?
Това е тайнствен образ…