Васил Урумов
Васил Урумов, български поет, журналист, художествен и театрален критик, е роден в Пловдив през 1930 г. Работи като драматург в Кукления театър – Пловдив и като редактор в Радио Пловдив. Първата му стихосбирка “Лирична хроника” излиза през 1958 г.; три години по-късно е издадена и втората му книга „Триптих”. В края на 60-те и началото на 70-те години негови публикации се появяват единствено в периодичните издания; тогава пише “най-пловдивските” си стихотворения – “Пловдив”, “Пловдивска къща”, “Амфитеатър”, “Реставратори” и др. Жертва на безотговорни служебни ексцесии, през последните години от живота си е безработен – през този период се изявява предимно като художествен и театрален рецензент в местния печат. Едва след смъртта му излизат изследването “Професия: аниматор” /1981/; документалната повест “Победени като семената” /1985, в съавторство/, както и стихосбирката „Не ми завиждайте” /1990/ с негови избрани поетични творби. Васил Урумов умира през 1979 г. в Пловдив.
Биографична справка: Георги Райчевски
Публикации:
Поезия:
ИЗ “ЛИРИЧНА ХРОНИКА” /1958// брой 3 ноември 2008
ИЗ “НЕ МИ ЗАВИЖДАЙТЕ” /1990// брой 3 ноември 2008
ИЗ “НЕ МИ ЗАВИЖДАЙТЕ” /1990/ – втора част/ брой 3 ноември 2008
ЗАЩО НЕ ТЪРСИМ В СЕБЕ СИ ВОДАТА?/ брой 39 април 2012
РОДОПСКИ МОТИВИ/ брой 92 февруари 2017
СТОЙКИТЕ/ брой 133 декември 2020
За Васил Урумов:
ВАСИЛ УРУМОВ/ автор: Владимир Янев/ брой 8 април 2009
