Уилям Карлос Уилямс

Уилям Карлос Уилямс, американски писател, е роден на 17.09.1883 г. Син на англичанин и пуерториканка. Един от най-големите пропагандатори на националната художествена традиция. Завършва медицинския факултет на Пенсилванския университет през 1906 г., работи в болница в Ню Йорк. След едногодишно пребиваване в Лайпциг, където усъвършенства педиатрията, се установява в родния Ръдърфорд, щат Ню Джърси, където прекарва целия си живот. Лекар по образование, над 40 г. (1910-1951) Уилямс се занимава с частна практика. В първите си поетични опити – книгата “Стихове” (Poems, 1909), подражава на Кийтс и Милтън. Сближава се в началото на 10-те години на 20 век с Езра Паунд, Хилда Дулитъл и имажистите. Въздействието на имажизма отчасти личи в сборниците му “Al Que Quiere!” (1917) и “Кисело грозде” (Sour Grapes, 1921). Теоретичните виждания на ранния Уилямс са изложени в книгите “К?ра в ада” (Kora in Hell, 1920) и “Пролетта и всичко останало” (Spring and All, 1923). Сборникът “Пролетта и всичко останало” е свидетелство за дистанцирането на Уилямс от програмните принципи на авангарда, към който принадлежи през 10-те г. В тази книга Уилямс се проявява като отрицател на книжната, усложнена поезия. Повърхностно разбрани, някои декларации и поетични опити на Уилямс от 20-те г. са абсолютизирани от школата на формалния обективизъм, заявила за себе си през следващото десетилетие. В творчеството на самия Уилямс формалистичните крайности се чувстват през целия период между двете световни войни. От друга страна, патосът му в полза на конкретиката в противовес на абстракциите от всякакъв род помага за преодоляването както на елитарните и херметични тенденции, така и на прекалената метафорична и езикова усложненост, с каквито се отличават поезията на Паунд и поетите с неговата естетическа ориентация. През 20-30-те г. Уилямс публикува три сборника с новели. Сред най-значимите му прозаични произведения от 20-те години са “Великият американски роман” (The Great American Novel, 1923), отговор на романа “Улис” на Джойс и “С американска закваска” (In the American Grain, 1925), сборник с есета за дейци от американската история. В поезията му от средата на 40-те г. се открояват романтични тенденции, които се засилват в края на десетилетието и особено в лириката му от 50-те г. Стихотворенията и поемите от този период влизат в книгите: “Музиката на пустинята и други стихотворения” (The Desert Music and Other Poems, 1954) и “Пътешествие към любовта” (Journey to Love, 1955). Последната му книга е “Картини от Брьогел и други стихотворения” (Pictures from Brueghel and Other Poems, 1962). Основното му произведение – епичната поема “Патерсън”, състояща се от пет книги (Paterson, 1946-1958, незавършена), е панорамна картина на съвременна Америка. В нея образността на Уилямс носи конкретен и подчертано национален характер, а съединяването на съдбата на героя и неговия град противостои на идеята за непреодолимото отчуждение на човека от света. Уилямс е автор на няколко пиеси, три романа, два тома с литературнокритическа есеистика. Разделя се с литературността на Паунд и Елиът и се обръща към разговорния език, локалните теми и всекидневния живот на хората, към националната традиция на Уитман, когото високо цени. Не го увличат опитите на Паунд да модернизира поетичния език на средновековието, а “Пуста земя” на Т. С. Елиът нарича “катастрофа”, измяна на “първичния принцип на всяко изкуство, заключаващ се във верността към “местните условия”. Автор на сборника с новели “Дъщерите на фермера” (The Farmer’s Daughters, 1961) и романовата трилогия: “Бялото муле” (The White Mule), “С пари” (In the Money) и “Натрупване” (The Build-Up), създавана от 1937 до 1952 г. Пиесите му (някои от тях – с откровено експериментален характер) влизат в сборника “Много любов и други пиеси” (Many Loves And Other Plays, 1961). Уилямс е художник с ярко изразено урбанистично виждане, показващ прозаичната реалност на огромния съвременен град и резките контрасти на индустриалната цивилизация с нейното тягостно еднообразие, бездуховност и механично ежедневие. Формулирайки собствената си представа за това каква трябва да бъде поезията, Уилямс предлага 4 пункта. Първо, поезията трябва да се обърне към делничното, черпейки от него теми и мотиви. Поетът трябва да пише за такива неща, които ще предизвикат непосредствен отклик у хората. Поетът е длъжен да говори за реалните събития с такъв език, който ще бъде разбираем за всеки и трябва внимателно да се вслушва в речта на обикновените хора. Своя език Уилямс нарича “американска реч”, многократно подчертавайки, че тя се различава от английския език. По прозаичните му произведения се вижда колко е избягвал отвлечените неща и е отдавал предпочитанията си на разговорната реч, дори издига лозунга: “Никакви идеи, ако те не са въплътени в конкретното”. Четвъртия принцип на поетиката на Уилямс е да се пише за “локалното”, тъй като цялостната картина на живота се открива само пред този, който подробно е проучил някой малък фрагмент от нея. Признанието го спохожда късно – едва след присъждането му на първата Национална награда за поезия (1950) и получаването на наградата Болинген (1953). Оказва голямо влияние върху редица поети. Умира в родния си град на 04.03.1963 г. След смъртта му е учредена ежегодна награда на негово име. На български е превеждан от Огнян Стамболиев, Николай Кънчев и др.


Публикации:


Поезия:

ШЛЕП/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 16 януари 2010

ВЕНЕЦ/ превод: Георги Ангелов/ брой 18 март 2010