ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

Ефтим Клетников

Превод от македонски: Роман Кисьов

ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

Заминаваме си със багажа на греха.
И всичко е изгубено:
годините, предметите, милите лица.
Но всеки от нас понася
по един скъпоценен миг,
спасен от молеца на времето,
който изпояде всичко.
Върху този миг всеки от нас,
както Исус върху Петър,
ще издигне дом и църква.
Това е нашият имот за вечността,
който в кръгове се разширява,
и ние се обличаме празнично
в одеждата на спасението.
Разбираме: самият Създател е влязъл
във този имот като в лодка,
щом ни пренесе на другия бряг,
оттатък забравата.


ВИДЯХ СМЪРТТА КАК ПЛАЧЕ

Видях смъртта как плаче,
седеше и ридаеше горко
на брега на водите на забравата.
За първи път тази горделивка
беше отчаяна и смазана от болка.
Стана ми жал.
Попитах я защо плаче,
ала тя и дума не отронва,
само си държи главата
между коленете и ридае.
Това бе в деня
преди възкресението на мъртвите,
когато се подготвяше голяма прослава на небето,
когато милиарди ангели облечени във бели роби
очакваха знак от Исус,
за да запеят Алилуя
преди началото на Страшния Съд,
пред който първа трябваше да се яви смъртта.
И ридаеше горко тя
на брега на водите на забравата.
Знаеше, че краят й е дошъл,
че и тя трябва да умре
преди настъпването на вечния живот,
който утре ще я изгони от мъртвите
и от гробовете, които
вместо нейно жилище,
ще бъдат венчална наздравица
за Голямата Сватба горе на небето.