Хорхе Каррера Андраде

превод: Георги Ангелов

СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ

В шест сутринта димът се събужда
и непрекъснато сочи с ръка посоката на вятъра.
Пейките консервират замразения сън на бедняка,
витрините на магазините вземат улицата в плен
и я продават заедно с плодовете, бутилките
и морските миди.
Децата събират хлябове и звезди
на своите траурни плочи за писане,
и автомобилите се носят, не знаейки,
че камъкът на всеки завой чака знак от съдбата.

Словесна картечница,
пишещата машинка стреля по невидимия часови – звънеца.
Наковалните раздробяват звънкия сън на подковите,
а шевните машини ускоряват сърцебиенето на неомъжените жени
сред въртящия се прибой на материята.

Вечерта откарва голям вързоп от слънцето в трамвая.

Безработните гледат небето като кошница с ябълки.

Полковете на студа
разпръсват групите на бедняците и скитниците.

Продавачът на риба, продавачите на вестници
и човекът, който смила небето със своята латерна,
си подават един на друг ръце в часа за вечеря
в клоаките и под мишниците на мостовете,
където отпадъците изобразяват градина
и консервните кутии изплезват език.
Сенките им растат по-високо от островърхите керемидени покриви
и малко по малко покриват града, пътищата, близките полета,
докато не задушат в гърдите си образа на вселената.