комедия

Панчо Панчев (Дядо Пънч)

Действащи лица:

Ицо Макрото
Филчето – негова любовница
Тренда – негова съпруга
Д-р Правдев – адвокат
Ваня Иванова – радиорепортерка
Трендафил Грозни – мафиот
Дясната ръка – негов служител

Действащи гласове:

на човек от консорциум “Сирена”
на жена от една телефонна грешка
на Първа мутра
на Втора мутра
на продавач от автосалон BMV
на водеща от радиото
на инспектор от полицията

Време: сегашно

Кът от кабинета на Ицо Макрото. Той седи зад бюрото си и с едно дистанционно, насочвано ту насам, ту натам, сменя осветлението от зелено на лилаво, от лилаво на червено и т.н., вдига и спуска щорите на прозореца и се радва на техниката като дете.

ИЦО. Глей, глей сеа! Оп – лилаво! Оп – жълто! Оп зелено! Оп – надоле! Оп – нагоре! Глей, глей! Оп…

Звъни един от телефоните и Ицо насочва дистанционното към апарата, който светва и дава сигнал…

Алооо! Ало, кой там? (На себе си.) Затвори. Некой ми праи проверка. Начи крайно време е да са изнасям от България! От земнио Рай. Инак конкуренцията ше ма изнесе към горнио. (Посочва небето.) Интересно – дали има нещо верно у това за Райо и за Адо? И колко ли зимат, да та вредат на баровското место. У Райо де. Щото у Адо вервам да е безплатно. Като изключим погребалните разноски. Особено ако имаш направление от джипито…

Телефонът пак “звъни” и Макрото го отваря по познатия ни вече начин – с дистанционното.

Алооо! Кой там? Ало! (На себе си.) Па мълчи. На мен обаче един вътрешен глас ми говори се ено и също: до ден-два треба да духнеш оттука. И право на другио край на географията. Затуй го купих това моренце, толкоз далечно и тайно. И ного красиво, обаче… Само да го обзаведа и готово! Тука некаде имах един номер. (Търси.) А, ето го. (Пак с дистанционното набира телефонен номер, чака малко и говори.) Алооо! Кой там?
ГЛАС ОТ КОСОРЦИУМ “СИРЕНА”. Слуша консорциум “Сирена”. Заповядайте, моля!
ИЦО. А!? Ква сирена бе?
ГЛАСЪТ. Морска, разбира се. Ако беше речна, щеше да бъде русалка.
ИЦО. Ти не ма учи на риболов, а кажи с кво по-точно са занимава таа ваша сирена? Щото мои приятели ми рекоха: само те ше та оправат…
ГЛАСЪТ. С всичко се занимаваме, господине. Консултации, посредничество, спецпоръчки, търговия…
ИЦО. Търговия с кво?
ГЛАСЪТ. С всичко, господине. По-точно с всичко мокро. Тоест свързано с морето. От цаца до кит и от надуваеми плажни играчки до истински крайцери и самолетоносачи.
ИЦО. И как ги давате?
ГЛАСЪТ. Кое?
ИЦО. Крайцерите и самолетоносачите.
ГЛАСЪТ. Господине, извинявайте, но не ми е до шеги. Кой днес може да си позволи…
ИЦО. Аз например. Ицо Киров – Макрото.
ГЛАСЪТ. Ооо, извинявайте, господин Киров. Не допусках, че се обажда клиент като вас.
ИЦО. Нищо. Сеа ми кажи как ги давате самолетоносачите! Купих си едно моренце и искам да го обзаведа…

Телефонът започва да дава странни звуци и знаци, става преплитане на линиите и се намесва женски глас.

ГЛАСЪТ НА ЖЕНАТА ОТ ГРЕШКАТА. Извинявайте, че се намесвам, господа, но чух нещо за обзавеждане, а и без това линиите се преплетоха, поне да ви услужа. Три мои приятелки имат страхотна фирма за интериорен дизайн. Едната от тях е архитектка, другата скулпторка, а третата…
ИЦО. И колко зимат?
ГЛАСЪТ. За какво?
ИЦО. За една вечер.
ГЛАСЪТ. Простак!
ИЦО. Що бе, госпожо? Питам само.

Телефонът пак присветква и изключва жената от грешката.

Прекъсна.
ГЛАСЪТ ОТ КОНСОРЦИУМ “СИРЕНА”. Затворила е телефона.
ИЦО. Майната й. Кажи сеа за самолетоносачите! Нали те са с по-голяма площ от крайцерите?
ГЛАСЪТ. Разбира се. Там кацат, излитат…
ИЦО. Щото искам да го ползвам тоа самолетоносач за плаващ остров в ено мое моренце. Купих си го и…
ГЛАСЪТ. Чудесна идея.
ИЦО. Интересувам се и от ония – водните моторетки, ако имате. Как им викаха?
ГЛАСЪТ. Джетове им викат. И от тях имаме. Заповядайте в централния ни офис и ще получите пълна оферта! Модели, цени, отстъпки…
ИЦО. Ше дойда начи. Още утре сабале ше дойда.
ГЛАСЪТ. Заповядайте, господин Киров. Ще ви чакаме.
ИЦО. Добре. Чакайте ма, обаче не казвайте на никого, че ше идвам!
ГЛАСЪТ. Както обичате, господин Киров. Довиждане.

Телефонът се изключва по своя начин. Около Ицо сцената притъмнява и светва в друг край, където виждаме и чуваме тракащ метроном, а може и сенките на двама души.

ПЪРВА МУТРА. Ей, брато, чуваш ли го това?
ВТОРА МУТРА. Кое? Часовника ли? Чувам го. Що?
ПЪРВА МУТРА. Да не е некоя бомба със закъснител?
ВТОРА МУТРА. Ного си прос, ше знаеш. Това дори не е часовник, а само нещо, дето тиктака. Може и запис на тиктакане да е. Слагат го у пиесите, та да ни будалкат, че от предишната случка е минало време.
ПЪРВА МУТРА. Колку време?
ВТОРА МУТРА. Колку треба, толку. Внимавай са кво ше стане по-нанатам!

Светлината се връща при Ицо. Телефонът му пак звъни и той го включва.

ИЦО. Да. Алооо! Тренди, ти ли си?
ФИЛЧЕТО. Не съм Тренди, сладък, а Филчето. Долу пред вратата съм. Натисни бутона да вляза!
ИЦО (натиска бутона). Навреме идва. Тъкмо да й заръчам да стяга багажа.

Отляво влиза Филчето и Ицо я посреща, но тя е сърдита.

ФИЛЧЕТО. Писна ми вече, скъпи. Няма ли да престанеш най-после да ме бъркаш с този крокодил жена си? Ще се ядосам и такова тенеке ще ти вържа, че ще има да тичаш да ми целуваш петичките.
ИЦО. Айде сеа, думи на любим човек. Кво съм виновен аз, че и ти, и кака ти, дето й викаш, имате и енакви гласове, освен дето и двете са казвате Трендафилка Георгиева?! Да не съм ви кръщавал аз?
ФИЛЧЕТО. Не си, ама щеше да береш ядове, ако не се бяхме разбрали, че кака ми е Тренда, а аз съм Филчето. Да не ни бъркаш. Щото друг не може да ни сбърка. На целия хайлайф му е известно, какво представлява съпругата ти и всички ти се подиграват.
ИЦО. За какво ми се подиграват бе, муцко?
ФИЛЧЕТО. За това, че си бракуван за най-грозната жена в Европа. Което освен всичко друго, съсипва и имиджа на фирмата ти. Не го ли знаеш?
ИЦО. Знам го, муцко. Знам го, както и ти знаеш, че Трендафилка-крокодилка ма държи у ръце като у клещи. Сичко, дето го имам е писано на нейно име и ако се разведем, Ицо Макрото ше рови у кофите за боклук като професор.
ФИЛЧЕТО. Глупости говориш. Никой не те кара да се развеждаш. Трябва просто да овдовееш. Да проучиш как се прави тая работа, да си платиш и готово. И не се мотай, а го уреждай веднага! После ела на вилата да поплуваме и да ми разкажеш!
ИЦО. Ше дойда, Филче. Обаче мога да ти разкажа квото искаш още сеа. Първо – бързам повече от теб, искам сичко да се уреди до ден-два и ние с теб да изчезваме. И второ – проучил сам вапроса с овдовяването. Най-сигурно било – при това без да буди съмнение – да й купа едно мошно беемве…
ФИЛЧЕТО. И какво?
ИЦО. И веднага са обадих на автосалона поръчах го и им преведох сумата. Може да са й го закарали вече.
ФИЛЧЕТО. И какво?
ИЦО. Как кво? Осемдесе и три процента от смъртоносните катастрофи ставали от превишената скорост на беемветата. Страшни коли.
ФИЛЧЕТО. И какво?
ИЦО. Не се ли сещаш? Щом й го докарат беемвето на кака ти Тренда, тя ше земе да са фука пред приятелките си, да им показва как вози и колку дига… И, ако е рекъл Господ, до вторник-среда въпроса ни ше бъде уреден. Може и по-скоро.
ФИЛЧЕТО. Чудесно. Обаче жалко за приятелките й.
ИЦО. Да, ама мъжете им, муцко, ше черпат.
ФИЛЧЕТО. Жалко и за колата. Колко струва?
ИЦО. Дребна работа – стотина хилядарки. Свободата ми е каде-каде по-скъпа…
ФИЛЧЕТО. Ей такъв те харесвам, любов моя. Чао и действай! (Целува го някак смешно и тръгва да излиза от ляво, откъдето е влязла.)
ИЦО. Довиждане, муцко! (Останал сам.) Добре, че направих постройката на ъгъл – с входове от двете улици, щото иначе двете Трендафилки непрестанно шеха да са засичат тука. А така ената знае, че адресът на фирмата е улица “Бодра песен” №6, а другата – че е улица “Розариум” №33. И сека идва от съответната улица и съответнио вход. Сеа обаче Филчето си тръгна многу навреме, щото един вътрешен глас ми подсказва, че насам са е запътила и Тренда.

Телефонът звъни по познатия ни начин. Ицо се обажда.

Алооо! Кой?
ГЛАСЪТ НА ТРЕНДА. Ще ти кажа на тебе аз едно “кой” като дойда! Скъпата си и единствена съпруга не можеш позна.
ИЦО. Ама, Тренди, ти не беше рекла нито дума. Как да та позная?
ГЛАСЪТ. Длъжен си да ме познаваш и по дъха. Трябва дори да предчувстваш, че ще ти се обадя.
ИЦО. Ама аз предчувствах, скъпа. Дори предчувствах, че нема да ми се обадиш, а ше дойдеш. Само не предчувствах, че си толку ядосана.
ГЛАСЪТ. Не ядосана, бясна съм. А ти вместо да натиснеш бутона, за да вляза, половин час ме държиш на улицата.
ИЦО (натиска бутона). Заповядай, скъпа! (На себе си.)
Дали е получила беемвето? Ако го е получила, от кво ше е бесна? Що ли съм седнал да гадая, като тя сеа ше дойде и ше каже.

Тя наистина влиза, но някъде отдясно.

От кво си бесна бе, мила моя? Кой си позволява да ти троши скъпоценните нерви?
ТРЕНДА. Как кой? Тия идиоти от автокъщата. Ти сигур си искал да ме зарадваш, ма те ми свиха такъв номер, че… Не – просто нямам думи… Току-що ми докараха синьо беемве. Представяш ли си – на бледокафявите ми очи, синя кола. Ако я подкарам, Евгени ще напише цели страници във вестниците за лошия ми вкус. И тоя път с право.
ИЦО. Успокой са, скъпа! Евгени ше пише туй, за което му платим. А синята кола до половин час ше ти бъде ченчена. Ква предпочиташ за съответното си око? Зелена, жълта или розова? Ужасно е модно розовото.
ТРЕНДА. Най-добре заръчай да ми докарат няколко, че да си избера! И по-бързо, щото съм обещала на Маца, Мими и Мери да си пием кафето в Баровец!
ИЦО. Не са казва Баровец, а Боровец.
ТРЕНДА. Знам бе, Ице. Знам, ама ние така му викаме за по-густо. Айде обаждай се на тия идиоти в автокъщата, че наближава четири! Ако не стигнем до пет, пет и нещо, Евгени само това чака.
ИЦО. Готово, Тренди. Действам. Обаче имай предвид, че тия лемозини са бая мошни! Та внимавай как шофираш!
ТРЕНДА. Миличкият ми той – загрижил се за мене. Не ти ли е известно, че шофирам като Шумахер?
ИЦО. Добре. Действам тогаз! (Звъни по телефона и щом той засветка, говори.) Алооо. Кой?
ГЛАС НА ПРОДАВАЧ ОТ АВТАСАЛОНА. Автосалон Беемве. Кажете, моля! Заповядайте!
ИЦО. Заповядвам да идете да си земете синьото беемве, дего сте го закарали на жена ми и да й закарате ено зелено, ено кремаво, ено жълто и ено розово – да си избере! Нали тия бои най си пасват с кафявото?
ГЛАСЪТ. Да, господин Киров. До двайсет минути ще бъде изпълнено.
ИЦО. Опитайте се и по-бързо, а не ви казвам мерси, щото има друг начин за мерси, нали така?
ГЛАСЪТ. Тогава от нас мерси, господин Макро. И искате да е най-мощното нали? Това условие остава…
ИЦО. Остава, разбира се. Да е от ония, дето фърчат по шосетата секаш са ракети. Айде! (Затваря телефона.) Кажи сеа, Тренди! Доволна ли си?
ТРЕНДИ. Не ме питай, щото хуквам, да не се размина с ония от Беемвето. Ще си посрещна новото автомобилче и право към Баровец… (Излиза от дясната врата или посока, както обикновено.)
ИЦО. Ха дано!… (Замечтава се.)

От лявата врата или посока, откъдето влезе и излезе преди това, се връща Филчето.

ФИЛЧЕТО (за да му привлече вниманието). Ехооо! Аз съм, сладък. Не знам защо, ама се върнах.
ИЦО. Хубаво, че са върна. Точно навреме. Но жалко, че си в таквоз хубаво настроение.
ФИЛЧЕТО. Защо бе, сладък?
ИЦО. Щото ми са щеше да си нещо сърдита и мрачна, та да та развесела.
ФИЛЧЕТО. И как ще ме развеселиш, ако съм сърдита и мрачна? Сигурно с някой тъп виц за мутрите. Или за блондинките?
ИЦО. Не, муцко. Като ти съобща, че след броени минутки кака ти Тренда тръгва за Боровец с най-мощното беемве. И ного ше бърза да не закъснее за ти-тайма. Ти си ма учила, че така му викат на времето за следобеднио чай… И нали знаеш кви завои са нагоре по дефилето! Кво ше каеш?
ФИЛЧЕТО. Ами какво да кажа? Дядо ми беше ловец и пожелаваше “Хайде на слука!”.
ИЦО. На слука и от нас, начи! Сеа изчезвай, щото чекам ени тарикати, а ти иди си пусни онова радио, дето цел ден свири “техно” и разправя за убийства и катастрофи! Пускаш го и слушаш внимателно.
ФИЛЧЕТО. Тичам. Хич не обичам “техно”, ама тоя път ще го слушам като Моцарт. (Излиза от лявата врата или посока.)

Осветлението премества действието от кабинета на Ицо към сенките или гласовете на двете мутри, където се чува “техно”. То обаче преминава в познатото тиктакане на метроном. Тиктакането се прекъсва от сирени на линейки. Двамата мутри пак разговарят.

ПЪРВА МУТРА. Брато, за тиктакането вече ми е ясно – начи е минало време. Обаче кво е това, кога завие линейка?
ВТОРА МУТРА. Ше ти кажа. Пръво отваряш прозорецо, да разбереш по улицата ли минава линейката или са чува от некое предаване по радиото. После са ущипваш, да разбереш ти у линейката ли си, или не си. И ако не си, продължаваш спокойно да слушаш предаването. Сеа ясно ли ти е?
ПЪРВА МУТРА. Ясно, брато. Само ено не ми е ясно: ако се окаже, че съм у линейката, кво да права?
ВТОРА МУТРА. Нищо. Те докторите си имат грижата. И ония там подир тех с кандилото и с лопатите.

Връща се техномузиката, за да прекъсне след малко за важно съобщение.

ГЛАС НА РАДИОВОДЕЩАТА (въодушевено). Внимание, внимание! Драги радиослушатели! Както винаги нашето радио ще ви съобщи преди всички за новата голяма катастрофа, станала току-що в дефилето след Кокаляне по пътя към Самоков и Боровец. Впрочем подробностите – от нашата репортерка Ваня Иванова, която е вече на самото местопроизшествие. Чуваш ли ме, Ваня?
ВАНЯ (дотичва на сцената с микрофон в ръка). Чувам те отлично, а ти?
ГЛАСЪТ. И аз те чувам отлично. Вече си в ефир.
ВАНЯ. Благодаря. (С приповдигнат глас.) Драги любители на произшествията! Имам удоволствието, пардон, възможността, да ви информирам за голямата катастрофа, състояла се някъде около двадесет и втория километър в дефилето между Панчарево и Пасарел, недалеч от София. Ярко жълто беемве е навлязло с огромна скорост в насрещното платно, за да изпревари колона от други коли и на един от най-големите завои се е блъснало челно в нищо неподозиращо микробусче с туристи, посетители на ненадминатия по красота планински курорт Боровец. Използвам случая да ви информирам преди всички други медии, че през този сезон чуждестранните гости, голяма част от които заявиха пред нашия микрофон, че са влюбени в този райски кът и за в бъдеще ще прекарват тук както зимните, така и летните си почивки, заедно със своите съседи, приятели и колеги, които ще привлекат…
ГЛАСЪТ. Извинявай, че те прекъсвам, Ваня! Всичко, което говориш е много интересно и все пак – върни се, ако обичаш, към катастрофата! Нали заради нея прекъснахме предаването от студиото и направихме това извънредно включване?!
ВАНЯ. А, Да, така е. Връщам се на темата. Макар, че е много по-приятно, драги радиослушатели, да ви информирам за щастливите чуждестранни гости на Боровец, отколкото за нещастно загиналите при голямата катастрофа в дефилето. Досега техният брой възлиза на тринайсет души: три дами от беемвето, което е намерено дълбоко в близкото дере в напълно деформиран вид и десетима от пътуващите в микробуса, между които и шофьора Стоян Петров, петдесет и две годишен от Самоков. Шофьорката на беемвето Трендафилка Георгиева, родом от Харманлийско, но живееща в София, по чудо е оцеляла, като при удара е изхвърчала високо на едно дърво, откъдето в момента я свалят невредима със специално докаран кулокран. (През всичкото време на репортажа си Ваня Иванова сочи с ръка някъде извън сцената и нагоре сякаш и тя е в дефилето.) С повече подробности ще ви запознаем при следващото ни директно включване. Благодаря за вниманието и останете на вълните на нашето радио!

Връщаме се при Ицо. Звъни по своя си начин телефонът и Ицо пак така го вдига.

ИЦО. Ало, Филче, ти ли си?
ФИЛЧЕТО. Аз съм, сладък, но не мога… (Плаче и посмърча.)
ИЦО. Чу ли по радиото?
ФИЛЧЕТО. Чух. И затова плача.
ИЦО. Ама тя е останала жива. Нищо й нямало.
ФИЛЧЕТО. А ти за какво мислиш, че плача?
ИЦО. Недей! Веднага ше й купа новио модел на спортното “Ферари” и тоа път край! Като му натисне газта до тенекето…

Все така атрактивно звъни друг, втори телефон.

Извинявай, муцко! Звъни ми другио телефон. Ше ти са обада после. (Затваря единия и отваря другия телефон.) Ало! Кой?
ГЛАС ОТ КОНСОРЦИУМ “СИРЕНА”. Добър ден, господин Киров! Вие сте нали? Обаждаме се от консорциум “Сирена”. Понеже искахте оферта за самолетоносачите ни и ние ви чакахме, обаче…
ИЦО. Обаче жена ми катастрофира и бях много зает с подготовката, тоест последствията – свидетели, следователи, обезщетения. Сеа па треба да говора с адвоката. Така, че извинявайте, но ше ма почакате – ще дойда. Вие как ми намерихте тоа телефон?
ГЛАСЪТ. За консорциум “Сирена”, господин Киров, няма тайни. Но това да не ви безпокои! Държахме да ви се обадим, че самолетоносачите взеха много да се харчат и останаха само два-три. И като на свой човек решихме да ви попитаме – да ви пазим ли един брой, защото поради глобалното търсене следващата пратка доста ще закъснее.
ИЦО. Мерси, начи. Но нека са чуем след ден-два! Моментално просто не моа. Айде! (Затваря телефона.)

На вратата се чука. Ицо съобразява.

Това ше е некой вътрешен, от мойте хора. Влез!

Влиза адвокатът д-р Правдев.

Оо, ти ли си, докторе? Разгеле. Сеа ми стана ясно, колку е важно да си имам щатен адвокат – на служба тука, при мене. Тъкмо шех да та търса, че главата ми пламна от тая катастрофа.
АДВОКАТЪТ. Каква катастрофа?
ИЦО. Че ти не си ли чул още?
АДВОКАТЪТ. Не съм. Какво е станало?
ИЦО. Ми нали ти ма посъветва да купа беемве на жената, а тя да земе да катастрофира…
АДВОКАТЪТ. Чакай! Защо се оплакваш, като я искахме тая катастрофа?
ИЦО. Не точно таа.
АДВОКАТЪТ. В какъв смисъл?
ИЦО. В смисъл, че благоверната ми е утрепала тринайсе души, а на неа нищо й нема.
АДВОКАТЪТ. Как така?
ИЦО. Ми така. Жива и здрава си е. Катастрофата излезе менте в известен смисал. Не ни свърши работата. И сеа даваш ли си сметка, кво става с имиджа ми, като са разчуе? Жената на Ицо Макрото утрепала тринайсе души. Поне да беха дванайсе или четринайсе, а то тринайсе. Зела милата да изпреварва цел керван коли баш на големио завой, влезнала у насрещното платно и треснала челно ено микробусче с туристи..
АДВОКАТЪТ. Какви туристи?
ИЦО. Па знам ли? Сигур братя от Европейскио съюз.
Нали зеха да идват повече напоследък: ени на ски, други на плаж, трети да видат кво са изкопали тиа гробари архиолозите – разни Старосели, Перперикони и нам кви си още.
АДВОКАТЪТ. В Боровец няма такива.
ИЦО. Ше намерат. Сигур малко са копали. Но това сеа не ни интересува. Интересува ни по кой начин да си отърва имиджа? На мен ми идва на ум само ено – да платим да я изкарат невинна. И сценариото за тая работа треба веднага да го измислиш.
АДВОКАТЪТ. Ще го измисля, шефе. Аз вече може да се каже, че съм го измислил. Обаче…
ИЦО. Нема обаче. Колку струва, ше плата. Нали туй е обачето?
АДВОКАТЪТ. Това е. Само дето много излиза.
ИЦО. Колку ного? Казвай по ред!
АДВОКАТЪТ. Ще кажа. Ще ти изложа цялата си версия… Да речем, че пред беемвето – от десния баир – се е търкулила скала. И госпожата е навлязла в насрещното платно, за да избегне удара. После скалата, все под въздействие на гравитацията, се е търкулила долу, в лявото дере. Да, ама тази скала трябва да я осигурим, да я има на лице – като веществено доказателство, което струва бая пари. Трябва да се купят и свидетели, които са видели как се е търкулила скалата. За тях още пари. Трябва хонорар и за тия, дето ще правят оглед, да установят не друго, а каквото искаме ние. Това са още пари. Няма как да не се плати и на ония, дето ще повярват на тия, дето ще им докладват. И накрая цялата версия ще се приеме, ако вместо държавата, ние изплатим обезщетението на роднините на тринайсетимата загинали, което е бая огромна сума, дори без микробусчето, което също трябва да платим. Едно на друго…
ИЦО. Стига, докторе! Млъкни, че свет ми се зави и още малку ше ми треба истински доктор, не юридически. Сеа ше пия ено хапче. Не, по-добре ено уиски и тогаз ше продължим. Щото добре си я скроил като сценарио целата история с таа скала, ма не знам дали си струва. Ше запазим начи имиджо на фирмата, обаче ше прахосаме половината й авоари.
АДВОКАТЪТ. Ти си знаеш, шефе. Но това е единственият начин да оправдаем госпожата. Аз съм оттатък, викай ме, когато решиш!… (Излиза.)

Телефонът звъни.

ИЦО. Ало! Кой?
ТРЕНДА. Любимата ти съпруга, койчо! Не се отучи от това просташко “кой”. Аз едва оживях от тая идиотска катастрофа, а той ме посреща с “кой”… Натисни бутона да вляза де!
ИЦО. Натискам, Тренди. Чакам те. (Натиска бутона.) Кога я свалиха от дървото, кога успе да дое чак тука?

В раздърпан следкатастрофен вид нахлува Тренда.

ТРЕНДА. Ицо, разбра ли, мойто момче? За малко не те оставих вдовец! Ужасна катастрофа стана.
ИЦО. Не говори така, Тренди!
ТРЕНДА. Добре – няма да говоря. Ще плача. (Разплаква се.) Знаеш ли какво ми е сега? Вярно, че като се пипам всичко ми е на мястото си, но трите ми най-добри приятелки ги няма вече. (Плаче.) С кого ще си пия кафето? С кого ще си пия кафето, те питам? (Плаче.)
ИЦО. Недей, Тренди! Недей плака! Земи са у ръце! Станалото – станало. Стига рева!
ТРЕНДА. Грубиян! Как можеш да си такъв!?…
ИЦО. Ти па намери кога да ма превъзпитаваш. Баш кога са мъча да измисла как да та отърва от затвора. Знаеш ли колку ше лежиш за тринайсет утрепани?
ТРЕДНА. Не знам. Но и ти май не знаеш колко ще лежиш, ако изпея как забогатяхме.
ИЦО. Не говори тъй, муцко! Нито ти, нито аз ше лежим. Ше лежат будалите. Лошото е, че ного скъпо ше ни излезе. Половината от туй, дето го имаме, ше иде за доказване, че си невинна.
ТРЕНДА. Свиди ти се значи. За единствената ти съпруга ти се свиди. Сякаш си копал за това, дето го имаме. А можем да живеем и по-скромно. На мен една нова кола ми трябва и нищо повече.
ИЦО. Дадено, Тренди. Сметай, че колата та чака пред къщи.
Фантастично спортно Ферари. Последен модел. Казаха ми, че то най-добре урежда твоя въпрос. Тоест най ти подхожда.
ТРЕНДА. Ама истина ли?
ИЦО. Сеа ше видиш дали е истина. (Набира телефонен номер.) Ало, беемвето ли сте?… Добре. Киров се обажда. Макрото… Жена ми е ного доволна от колата, дето я зехме от вас, но може би сте разбрали кво са случи… Не. Нема да ви безпокоим за нова, щото са ориентираме към Ферари. Та молбата ми е – да ма информирате, кой ги продава фераретата?… Вие? Ми ного хубаво начи. Адреса знаете. Закарвате веднага ено от най-мошните пред нас! Госпожа Кирова ше ви чака. После идвате при мен – да уредим сметката. Знаете къде при мен, нали? Чекаме, начи. (Затваря телефона и се обръща към Тренда.) Кво ше каеш?
ТРЕНДА (приближава се и го целува по бузата). Това ше кажа. На първо време. Тичам да се преоблека малко и да ги чакам. (Излиза от своята врата или посока.)
ИЦО (сам). Ох, ного скъпо ше ми излезе това овдовяване.
Обаче такъв съм аз – като зафана ена работа, не мирясвам, доде не я довърша…

Действието пак се прехвърля при сенките на двете мутри, където пак трака метрономът. Този път тиктака по-продължително.

ПЪРВА МУТРА. Брато, това па тиктака. Ше земе да гръмне и да ни разфасова.
ВТОРА МУТРА. Нема бе, брато. Нали ти изясних. Това начи само, че е минало извесно време. Не разбра ли?
ПЪРВА МУТРА. Разбрах, как да не съм? И затуй ма подгони шубето. Щото ного време мина и вече секи момент треба да гръмне.
ВТОРА МУТРА. И да ни разфасова, така ли?
ПЪРВА МУТРА. А не – ше ни прости…
ВТОРА МУТРА. Извинявай, брато, ма си съвсем плосък у мозака. Как ше гръмне тука, като го чуваме по радиото, а радиото е на другио край на градо.
ПЪРВА МУТРА. Кое чуваме по радиото?
ВТОРА МУТРА. Ми тиктакането.
ПЪРВА МУТРА. А каде е туй радио?
ВТОРА МУТРА. Нали ти казах. На другио край на града.
ПЪРВА МУТРА. И как изглежда?
ВТОРА МУТРА. Ми то е каща, голема. Даже две кащи у един двор.
ПЪРВА МУТРА. Ясно. Две кащи, начи. А аз се си мислех, че е транзисторче некво и… Нали си ги виждал по филмите – свири, свири, па гръмне…
ВТОРА МУТРА. Виждал съм ги, ма туй е друго – не гърми.

Продължителното тиктакане се сменя от вой на линейка.

ПЪРВА МУТРА. Брато, ти ущипа ли са да провериш, дали си у линейката или не си?
ВТОРА МУТРА. Ущипах са. Не съм у линейката. Начи е некой друг.
ПЪРВА МУТРА. И аз не сам. Тоа път ни се размина. Слушай сеа да чуем кво ше кажат по радиото!

Засвирва познатата техномузика, скоро прекъсната от радиоводещата. Но преди това действието се връща в кабинета при Ицо Макрото, който не успява да разбере първите три думи и…

ИЦО (щрака със сложното си дистанционно, за да усили звука). Я да чуем кво е станало!
ГЛАСЪТ НА РАДИОВОДЕЩАТА. Внимание, драги радиослушатели! Както винаги, и този път, нашето радио има удоволствието, тоест възможността приоритетно да предложи на любителите на силни усещания експресна информация за току-що състоялата се нова голяма катастрофа, предизвикана от едно спортно Ферари, последен модел.
ИЦО (възкликва). Оппалааа! (Трие ръце.) Ха дано тоа пат!…
ГЛАСЪТ (продължава). Впрочем с подробностите ще ни запознае нашата смела репортерка Ваня Иванова, която, както винаги, се е оказала в горещата точка на събитието. (Към Ваня.) Ало. Ваня, чуваш ли ме? (Чака, но Ваня не отговаря.) Ваня, обади се! Пускам те в ефир. Ваня! Ваняааа! (Нова необяснима пауза.) Драги радиослушатели, за съжаление току-що ми подадоха бележка, на която пише, че колежката Ваня Иванова няма да може да предаде репортажа си, тъй като се е включила толкова активно в отразяване на събитието, че се е наложило да бъде откарана в бърза помощ – в тежко състояние, но без опасност за живота. Към местопроизшествието е тръгнал друг наш репортер, чиято информация очакваме всеки момент, за да ви я предадем.
ИЦО. И кво се разбра от таа информация? Че откарали репортерката в бърза помощ. А по моа вапрос – нищо начи. Може би вече съм успел да стана вдовец, ма не смея да са почерпа с ено уиски, да не са урочасам… Тия от радиото само си играят с нервите на хората…

Отново зазвучава техномузиката. И в кабинета отново се втурва Филчето.

ФИЛЧЕТО. Вече чу за катастрофата, нали, сладък? Да са надяваме, че този път…
ИЦО. Чух, ама не чух края.
ФИЛЧЕТО. И аз не го чух. Обаче съвсем ясно казаха, че става дума за спортно Ферари. Едва ли ще е друго.
ИЦО. Не знам, Филче. Лошо предчувствие ма друса и сеа. Току-виж па оживела. И па изтрепала дузина нещастници, дето окончателно ше ма разорат. Ох! Ако наистина й се размине и сеа, начи свършено е с Ицо Макрото. Тоа опък късмет ше ма направи на Ицо Микрото.
ФИЛЧЕТО. А защо Тренда не си плаща сама счупените грънци?
ИЦО. Щото е се ено, муцко. Тя други наследници нема. Сичко, квото има, ше го наследа аз. И нефтозавод, и градски имоти, и гори, и вилно селище, и курортното комплексче на морето, и…
ФИЛЧЕТО. Остава само да овдовееш.
ИЦО. Е баш тука ми е лошото предчувствие, муцко. Имам усещането, че телефончето ей сеа ше дзвънне… И па ше са обади тя…
ФИЛЧЕТО. Да, да. От някоя телефонна кабина на Оня свят.

Телефонът звъни.

ИЦО. Не смея да дигна слушалката.
ФИЛЧЕТО. Че да я вдигна аз?
ИЦО. Недей! Престраших са вече. (Вдига слушалката.) Ало! Кой?
ГЛАСЪТ НА ТРЕНДА. Ще ти кажа аз не тебе едно “кой”, дето все не можеш ме позна!
ИЦО. Ма, Тренди, чекай! Ти… Ти каде си? Откаде се обаждаш?
ТРЕНДА. Как от къде? От “Бърза помощ”. Имам само две драскотини, но ме докараха тук, защото при удара съм изскочила през предното стъкло и са ме намерили на шейсет и осем метра от катастрофата. Даже ме питаха дали съм от тая катастрофа или от друга!?
ИЦО. И сеа кво?
ТРЕНДА. Сега ще ида в църква да запаля една свещ на Света Богородица, дето пак ме отърва. И една за Бог да прости другите…
ИЦО. Те колку са тоя път?
ТРЕНДА. Не знам. Знам само, че се блъснах не в малко микробусче, а в голям автобус. И той е паднал от моста в реката. Хайде, стига си ме питал, че ще ме разплачеш! По-добре да взема едно такси и да си вървя. После ще ти разправям повече. Като се видим… (Затваря телефона.)
ИЦО (към Филчето). Разбра ли сеа, кво стана, муцко? Кака ти са обади не от Оня, а от тоа свят.
ФИЛЧЕТО. Чух, сладък. Всичко чух. И ми писнаха твоите занимания с кака ми. Явно този начин за овдовяване не е достатъчно хитър. Ти и самолет да й купиш, и той да се взриви на десет хиляди метра височина, а кака ми да падне от там без парашут, тя и тогава ще улучи някоя голяма купа сено, ще се отръска от сухите тревички и ще потърси телефон, за да те зарадва, че нищо й няма.
ИЦО. Не, муцко. Тоа път не позна. Вече нито имам пари за самолет, нито тиа, дето са ми останали, ше ми стигнат, за да я изкарам още еднаж невинна.
ФИЛЧЕТО. А защо ти е изтрябвало да я изкарваш пак невинна. Какво ти пука и за имиджа на една фирма, от която сме тръгнали да бягаме на десетки хиляди километри?… За какво го купи това моренце на гърба на географията и ще го обзавеждаш с плаващ остров?… Или ти е мило за лудата ми кака и искаш пак да я отървеш от затвора, след като е пратила на оня свят една махала невинни хора. Остави я да си гние там, а ние да си хващаме дългия и хич да не се обръщаме назад…
ИЦО. Хубаво говориш, муцко, ама забравяш, че ако тя лежи жива у пандизо, ние нема как и един лев да получим – нито от банка, нито от продажба на имот. Сто пати ли треба да ти повтарам, че сичко е на нейно име и не моа да го наследа без нейнио смъртен акт. А виде колку скъп се оказа той… Слава Богу, че и у пандизо живеят хора и те ше ни свършат работа. Хем за ногу по-малку пари. Толку са ми останали. За билети също имам… Ти не е зле да провериш кога са най-близките влакове… Глей кво говора – влакове за Тихия океан. Съвсем са побърках вече… Айде върви сеа! Ше ти са обада довечера.
ФИЛЧЕТО. Отивам. А ти пий едно уиски и се вземи в ръце!..

Отново тиктакането на метронома, прекъснато от телефонен звън.

ИЦО. Ало! Кой там?
ГЛАСЪТ НА АДВОКАТА. Аз съм, шефе. Доктор Правдев. Разбрах от госпожица Георгиева, че не си в настроение, та рекох да те попитам, удобно ли е да се явя на доклад?
ИЦО. Идвай, разбира се! Точно шех да та търса и аз. Ти каде си?
ГЛАСЪТ НА АДВОКАТА. Как къде? В съседната стая.
ИЦО. Ми кво са моташ? Измисли ли нещо?
ГЛАСЪТ НА АДВОКАТА. Измислих и веднага мога да го докладвам.
ИЦО. Идвай де! Стига сме дрънкали по телефоно! Или държиш да ни подслушват…
ГЛАСЪТ НА АДВОКАТА. Идвам.

И още не казал думата “идвам”, той е вече в кабинета на Ицо Макрото и иска веднага да докладва си, но Ицо го прекъсва.

ИЦО. Слушай сеа, докторе! Както ти е известно, твойо план за катастрофите с най-скъпите и най-бръзи автомобили не даде желанио резултат. Начи треба да го сменим. Ше ми измислиш нещо със стопроцентова ефективнос. И с пълно запазване имиджо на фирмата… Инак ше е подозрително.
АДВОКАТА. Ясно. Ще го имаш това, шефе. Но за имиджа на фирмата трябва да изчистим петното, лепнато и от втората катастрофа. Тоест пак да изкараме госпожата невинна…
ИЦО. И как си я представяш таа работа?
АДВОКАТА. С въображение, как иначе. Тъй като този път няма откъде да се откърти скала, понеже е равно, налага се или за нула време да издигнем планина или да намерим друго решение.
ИЦО. Намери го де!
АДВОКАТА. Намерих го, но прекалено много пари ще глътне. Даже повече от…
ИЦО. Казвай! Те не останаха, ама ше зема кредит. Колку?
АДВОКАТА. Не съм правил точна сметка, шефе, но версията ми е следната, слушай: на шосето, точно пред госпожата е кацнала летяща чиния с извънземни.
ИЦО. До тук добре. После?
АДВОКАТА. Трябва обаче да са я видели свидетели – местни хора, които ще наемем, както и някои репортери от вестниците – те пък да пишат за инцидента. А за да се види всичко това от свидетелите и за да се направят снимки от журналистите, трябва за нула време да поставим там макет на летящата чиния в естествена големина – едно към едно. Пък ако излиза по-евтино, ще купим един истински космически кораб – втора употреба. Не може да нямат я руснаците, я американците някой вехт Союз или някое бракувано Аполо! Ще ангажираме и артисти от кукления театър, които да мърдат човечетата – кукли с изпъкнали напред очи, с по два пръста на ръцете и на босите крака, с дълги като магарешки уши и разни други измишльотини. Както децата си ги представят извънземните… Само че всичко това трябва да го изрепетираме с жена ти. Тя в къщи ли си е?
ИЦО. Не е. Обади ми са от “Бърза помощ”, че е добре, ама не са е прибрала. Даже ми мина през ума да не са я откарали в полицията…
АДВОКАТА. Тогава аз ще проверя в полицията, а ако тя междувременно се върне, веднага да ми се обади! Може и да я скрием и да пуснем слуха, че са я отвлекли извънземните. Тая идея е много хитра. Всеки ще повярва.
ИЦО. А не можеш ли да уредиш нещо тия извънземни наистина да я отвлекат. Еднопосочно…
АДВОКАТА. Би могло, ама не ни устройва.
ИЦО. Защо?
АДВАКАТА. Защото няма кой да ни издаде смъртен акт и наследството увисва. Току виж го изтеглили в Марс например.
ИЦО. Чекай – туй възможно ли е?
АДВОКАТА. В нашата държава, шефе, няма нищо невъзможно. Това от теб съм го научил, не от професорите в юридическия…

Звъни телефонът и Ицо се обажда по познатия ни начин.

ИЦО. Ало! Кой там?
ГЛАС. От полицията се обаждаме. Търсим госпожа Трендафилка Георгиева. Във връзка с катастрофата.
ИЦО. Глей кво савпадение, начи. Ми ние с мойо адвокат точно бехме трагнале да а търсим при вас. Интересно. Щом я нема ни у кащи, ни у полицията, каде ли мое да е изчезнала? Чудна работа наистина. Нали чухте за извънземните? Да не са я отвлекли па те? Щото и самата летеща чиния вече я отнемало – така твардели ени очевидци, пожелали да останат анонимни. Ало! Ало! Прекъсна…

Отново тиктакане. Действието се прехвърля при сенките, които продължават разговора на тяхната си тема – тиктакането, което и този път е доста продължително.

ПЪРВА МУТРА. Брато, що толкоз дълго тиктака?
ВТОРА МУТРА. Щото е минало повече време, затуй.
ПЪРВА МУТРА. Колку?
ВТОРА МУТРА. Два дни например. Или седмица. Или месец може. Или цела година.
ПЪРВА МУТРА. Как толкоз многу бе, брато? Аз още не сам си изпил кафето и оп – остарел сам с ена година. Мерси. Повече никогаш нема а слушам радио… Гасим го.
ВТОРА МУТРА. А що не превъртиш на друга станция – мое а има нещо по-така.
ПЪРВА МУТРА. Щом каеш, ше превърта. (Върти и попада на техномузиката.) Това добро ли е?

Преди втората мутра да отговори обаче, техномузиката прекъсва и се чува гласът на водещата от радиото.

ГЛАСЪТ НА РАДИОВОДЕЩАТА. Внимание, драги радиослушатели! Както винаги, ще ви съобщим преди всички една изключително важна, бих казала уникална новина, която обаче е по-добре да чуете от извора, по-точно от нашата топрепортерка Ваня Иванова, която излизайки от “Бърза помощ”, където беше откарана при предишния й репортаж, е успяла да научи важни подробности относно… Впрочем – слушайте нея! Ваня, чуваш ли ме? (Повтаря.) Ваня, чуваш ли ме? В ефир си…

Появява се Ваня, цялата бинтована и с една патерица.

ВАНЯ (отмества бинта от едното си ухо, за да чува). Сега вече чувам. Започвам. Драги радиослушатели, знаем от литературата, киното и живота – за богаташки деца, отвлечени от бандити с цел получаване на големи суми откуп. Напоследък много често научаваме и за отвлечени скъпи автомобили със същата цел. За първи път обаче, както научих преди малко, е отвлечена дама, отдавна навършила пълнолетие, дори две, за която богатият й съпруг е изнудван да плати баснословна сума. Според сигурен, но пожелал, както обикновено, да остане анонимен източник, отвлечената жертва е госпожа Трендафилка Георгиева, съпруга на крупния бизнесмен Христо Киров, по-известен като Ицо Макрото, който, ако се съди по поискания му откуп е, е далеч по-голяма жертва от жена си… От една страна ние в никакъв случай не можем да не осъдим действия като тези на бандитите, но от друга – имаме възможност да си създадем истинска представа за емоционалния капацитет на богатите хора, за готовността им да дадат мило и драго, за да спасят обекта на чувствата си… И понеже господин Христо Киров, известен като Ицо Макрото, не отговаря на нито един от телефоните си, тръгвам лично да го намеря в дома или в кантората му, като се надявам, че самият той не е отвлечен, защото иначе няма да има кой да плати откупа или двата откупа… (Тръгва да излиза, подпирайки се на патерицата си.)
ГЛАСЪТ НА РАДИОВОДЕЩАТА. Драги радиослушатели, чухте репортажа на колежката Ваня Иванова, която ще продължи да следи за вас събитие номер едно на деня – отвличането на госпожа Трендафилка Георгиева и евентуалните пазарлъци за освобождаването й. А сега продължаваме с любимата ви техномузика.

Техномузиката се сменя с тиктакане, а после с телефонен звън, който ни пренася в кабинета на Ицо Макрото.

ИЦО (включва телефона по неговия си начин). Ало! Кой?
ГЛАСЪТ НА ТРЕНДА. Скъпата ти съпруга, койчо! Този път наистина съм ти много скъпа, защото тия момчета, дето ме отвлякоха, искат да им донесеш утре трийсет милиона. Банкнотите да не са нови и да не са с последователни номера.
ИЦО. Ама чекай – ти каде си?
ГЛАСЪТ НА ТРЕНДА. Отвлечена съм за откуп – нали ти казах. А къде съм не знам. Защото е тъмно. Като светне, ще ти кажа.

В другия край на сцената светва прожектор и намира Тренда в нещо като мазе и с вързани ръце. Продължават да си говорят по телефона, но вече я виждаме и нея.

ИЦО. Къде е това тъмно?
ТРЕНДА. То светна, ама пак не знам къде е. И не е важно.
Важно е утре сутрин да донесеш трийсет милиона.
ИЦО. Защо па точно трийсе?
ТРЕНДА. Защото тия, дето ме отвлякоха са трима, затова. Да им се паднело по десет на всеки.
ИЦО. Как тъй десет на секи? Те немат ли си шеф, та ше делат по равно? Тренди, ти да не ма будалкаш нещо?
ТРЕНДА. Да, да – будалкам те. С вързани ръце в това мръсно мазе…

Влиза Дясната ръка на Трендафил Грозни.

ДЯСНАТА РЪКА. Каза ли му условията на благоверния си? ТРЕНДА. Казах, ама ела и ти му ги повтори, щото мисли, че го будалкам! (Подава му джиесемчето.)
ДЯСНАТА РЪКА. Слушай, шефе! Нема будалкане при нас. Утре сутрин носиш трийсе милиона или… Сещаш се, нали? Ше са обадиш между девет и десет на госпожата ти и тя ше ти обясни местото и начина.
ТРЕНДА. Може ли и сега да му обясня още нещо?
ДЯСНАТА РЪКА. Може. (Подава й джиесемчето.) Цела нощ ако искаш, си говорете, а аз ше излеза да изпуша една цигара, че тука е забранено. (Излиза.)
ТРЕНДА. Сега повярва ли ми?
ИЦО. Повервах ти, муцко, обаче…
ТРЕНДА. Какво обаче бе, идиот!
ИЦО. Може да съм идиот, но обачето си остава…
ТРЕНДА. Какво значи това?
ИЦО. Начи, че вече немам трийсе лева, а те ми искат трийсе милиона.
ТРЕНДА. Как тъй нямаш трийсет лева?
ИЦО. Ного просто – сичко квото имах го изхарчих около двете ти катастрофи.
ТРЕНДА. Ми като нямаш, изтегли от банката!
ИЦО. Не смея да ти кажа, но и там немам. Тия, дето беха на мое име ги изтеглих до грош, а твоите не ми ги дават. Треба лично.
ТРЕНДИ. Продай тогава някой имот!
ИЦО. И те са на твое име. Нали така ни посъветва братовчед ти – адвокато. И ти рече да го слушаме. Аз даже на служба го назначих.
ТРЕНДА. Ми питай го него какво да правиш! Нали е доктор по законите.
ИЦО. Питах го, но той освен доктор по законите, явно е специалист по пилеенето на пари, не по намирането им…
ТРЕНДА. Сетих се. Продай морето, дето го купи съвсем напоследък!
ИЦО. Не може. И то е твое.
ТРЕНДА. Мое, ама вместо да събирам тен по плажовете му, седя тука вързана в това мазе. (Разплаква се.) Измисли нещо бе, муцко! Толкова ли не ме обичаш?
ИЦО. Глупости говориш, скъпа. Обичам те, обаче те не искат обич, а пари, по-точно милиони. А аз нема отде да ги зема.
ТРЕНДА. И така ще ме оставиш да си загина? Щото тука не си поплюват. Ще ми видят сметката като едно нищо. Ако беше го зърнал само тоя, дето говори с него по телефона…
ИЦО. Добре де. Кажи какво да направя? Готов сам да дойда на мен да ми видат сметката, вместо на тебе, ама не знам дали ше искат. На тех пари им требат, не трупове.
ТРЕНДА. Господи, защо ги преживях тия две страшни катастрофи, след като сега ще ме ликвидират ей така на. Млада и зелена.
ИЦО. Е, не си чак толку млада и зелена…
ТРЕНДА. Как да не съм? Жена на трийсет и…
ИЦО. На трийсет и десет.
ТРЕНДА. И девет.
ИЦО. Добре де. Нема да са пазарим сеа. Лошото е, че тоа пат нищо не моа а направа за тебе.
ТРЕНДА. Не говори така бе, Ицо, моля ти се! Измисли нещо! Организирай например да изригне едно вулканче в това идиотско мазе! Или поне да ни раздруса едно по-силничко земетресенийце! Седем-осем по скалата на рихтер ми стигат. Знаеш, че целият град да загине, аз ще се измъкна жива изпод някоя купчина тухли. Няма начин да не оцелея…
ИЦО. Знам, скъпа. И туй знам. Като внучка на Господа си. Затуй разчитам и без моя помощ да са оправиш некак. Можеш сама да изтеглиш пари или да продадеш некой имот и да са откупиш! Глей обаче да не са пазариш ного с бандитите и да не ги ядосваш, че ше та пречукат като ено нищо, а после ше подгонат и мене!
ТРЕНДА. Защо пък и тебе?
ИЦО. За парите. Щото сам ти единствен наследник!
ТРЕНДА. Циник! Мръсно копеле! Вместо да намериш веднага братовчеда и да измътите пак някое сценарио като тия за катастрофите…

При Тренда се връща Дясната ръка.

ДЯСНАТА РЪКА. А бе, вие още ли си гукате. Ше стопите лагерите на джиесемо.
ТРЕНДА. Амии… Уговаряме се как мъж ми да намери парите, че е затруднен в момента.
ДЯСНАТА РЪКА. Ше ги намери. Ако държи на теб. И ако не иска по никое време да остане вдовец…
ТРЕНДА. Не говорете така, господине! (Подава му джиесемчето.) Ето – кажете му още веднъж, какво трябва да направи!
ДЯСНАТА РЪКА (по джиесемчето). Ало, мой човек, чуваш ли ма?
ИЦО. Да, чувам.
ДЯСНАТА РЪКА. Жена ти иска да ти повтора кво треба да правиш, ма аз ше почна с кво да не правиш: да не земеш да са обадиш у полицията, че нали ма разбираш! Виж на некой приятел и на адвоката си моеш да кажеш, че ти са нужни ного бързо тиа пари – да ти помогнат, ако наистина ги немаш кеш. И сабале – не по късно от десет обаче, звъниш на джиесемо на госпожата си и ние ти казваме кво да правиш…
ИЦО. Слушай сеа и ти, мой човек! Нека а бъдем реялисти. Как си я представяш таа работа – за ена нош човек да намери трийсе милиона? Възможно ли е според теб?
ДЯСНАТА РЪКА. Възможно е, разбира се.
ИЦО. И как, ако не е тайна?
ДЯСНАТА РЪКА. Тайна е, ма ше ти я издам, щото си ми симпатичен. За ена нош например мое да са ограби ена банка и да са земат не трийсе, а триста милиона, че и повече. Ясен ли сам ти?
ИЦО. Ясен си ми, ма преди таа ена нош, треба неколку месеца подготовка.
ДЯСНАТА РЪКА. Мое и по-малко. Зависи от сценариото и от квалификацията на момчетата.
ИЦО. Да, ама сценариото треба дълго да са измисля, да са съобразява с конкретната ситуация…
ДЯСНАТА РЪКА. Бре, кви думи наеш – “конкретната ситуация”. Ти май си некво изключение.
ИЦО. Защо?
ДЯСНАТА РЪКА. Ми ем си ентелегентен, ем си богат. Не ти е чиста работата…
ТРЕНДА (бута Дясната ръка с вързаните си ръце). Ало, господине, извинявай! Вие хубаво се заприказвахте с мъж ми, ама аз ще се напикая. Къде ви е тука тоалетната?
ДЯСНАТА РЪКА. Ей натам – после наляво, втората врата.
ТРЕНДА. Благодаря. (Излиза натам.)
ДЯСНАТА РЪКА (продължава в джиесема). Та думата ми беше за ентелегенцията. И таквиз треба да има. Ние например обрахме ена банка по ена криминална книга. Писателска измишльотина, а страшна работа ни свърши.

Връща се Тренда и отново бута Дясната ръка с вързаните свои ръце.

ТРЕНДА. Ало, господине! Пак извинявай, ама с тия вързани ръце не мога да си сваля гащите.
ДЯСНАТА РЪКА. Е аз ли да ти ги сваля искаш?
ТРЕНДА. Можеш и да ми отвържеш ръцете. Както решиш. Само по-бързо, че… (Свива се, за да не се подмокри.) Няма да избягам.
ДЯСНАТА РЪКА (в джиесемчето). Извинявай, мой човек, утре ше си продължим разговора – като донесеш парите, че сеа, нали разбра, имам ангажименти. (Оставя джиесемчето и отвързва ръцете на Тренда.)

Тренда хуква към тоалетната. След нея излиза и Дясната ръка. Прожекторът, който ги осветяваше, изгасва.

ИЦО (сам). Майтапа настрана, обаче аз наистина нема отде да ги зема тия трийсе милиона. Дори да исках да я откупа горката Тренди, нищо не моа а направа. Горката, горката, ма сама си е виновна – ако беше ма оставила вдовец още с първата катастрофа, или поне с втората, сеа шех да разполагам и с моите пари, дето ги похарчих, та да я изкараме невинна, и нейните можех да тегла – като единствен наследник. Изобщо друго шеше да е положението… Интересно. Какво ли ше й направат бандитите на Тренди, като ма чекат утре сабале и аз не им занеса тиа трийсе милиона? Тя беше ного уплашена и сигур има защо. На мене дъже най-ненадейно ми стана мъчно за нея. Преди да ни порасне работата, хубави баници правеше. Друго хубаво не си спомням от съвместния ни живот, ма и това не е малку… Кво ли сам седнал да са рова в миналото. Важното е сеа да зема бързи мерки, щото като я пречукат нея, а това е вече сигурно – за да ма сплашат, ше ма подгонат и мене. Нема начин да не са разбрали, че съм единственио й наследник и тиа трийсе милиона, па мое да ги качат и на повече, от кого ше ги търсат? От Ицо Макрото. Ако не е заминал до тогава за другио край на географията…

Телефонът звъни и Ицо го включва по неговия си начин.

ГЛАСЪТ НА ФИЛЧЕТО. Ееей, най-после. Какво става с твоя телефон бе, муцко? Половин час все зает. Натисни това пусто копче за вратата, че да вляза!
ИЦО. Готово Филче. Натискам и те чакам. Извинявай, че… Не. После ше ти са извинявам… (Затваря телефона.) Дали само заради телефона са сърди? Ако беше научила за новото положение с Тренди, требаше да е радосна…

Дофучава Филчето.

ФИЛЧЕТО (много сърдито). Слушай, скъпи!
ИЦО. По-кротко бе, Филче. Нещата са подреждат. Разбра ли, че кака ти…
ФИЛЧЕТО. Всичко знам. И слава Богу, че няма с какво да откупиш въпросната ми кака, защото похарчи такова състояние по катастрофите й, че ако беше дал една малка част от тия пари на хора професионалисти, те щяха да очистят не само нея, а всички грозни жени в Европа. Защо само в Европа ли? Защото си имат зони на действие и най-морално ги спазват.
ИЦО. Свърши ли?
ФИЛЧЕТО. Не съм, ама кажи!
ИЦО. Стига сме ровили – кво било. Заявих й на любезната си съпруга, тоест на кака ти, че тоа пат не моа й помогна, да са спасява сама. Ного добре знаеш, че без да плата откупа, ше са спаси горе при баба ми. (Показва горе.) Ония нема да й простат.
Това обаче нас не ни интересува, особено, ако час по-скоро се изметем оттука. Начи треба да гледаме напред и да мислим позитивно, както е модерно да са изразяваме. А кво начи това? Начи да идеш да купиш веднага два билета до Нова Зеландия. Нали знаеш, че моренцето ни е там наблизо. Та веднага след като бандитите оправят Тренди и аз я наследа, да изтеглим парите й, за която цел съм подготвил сичко. И да са чупим час по-скоро. А за тукашните имоти на нейно име, ше оставим палномошно на адвокато – да ги продаде и да ни изпрати сумата. Той начи – доктор Правдев де – и без туй е подготвял сички договори за покупките и е в течение. Тренда само ги подписваше и аз давах парите…
ФИЛЧЕТО. Значи да гледаме напред и да мислим позитивно?
ИЦО. Точно тъй, муцко.
ФИЛЧЕТО. И да купя два билета до Нова Зеландия?
ИЦО. Да. Пак позна.
ФИЛЧЕТО. Ти обаче не можеш да познаеш, каква изненада съм ти приготвила.
ИЦО. Не моа.
ФИЛЧЕТО. Да ти я кажа ли?
ИЦО. Чекам с нетърпение.
ФИЛЧЕТО. Или да ти я покажа?
ИЦО. Както искаш, съкровище.
ФИЛЧЕТО (бърка в чантата си и изважда купените вече билети за самолет). Ето я изненадата. Билетите. Вече съм ги купила.
ИЦО. Казах ти вече “съкровище”. Не знам кво повече да ти река. Кво искаш?
ФИЛЧЕТО. Искам да приемеш пак така радостно и следващата ми изненада.
ИЦО. Ма още ли има? Кво е то?
ФИЛЧЕТО. Има. Или ще има. Не бързай обаче! Ще я научиш, когато му дойде времето – както е модерно да се изразяваме.
ИЦО. Добре. Стягай по малко багажчето си! Но не са увличай! Слагай у куферите само най-важното! Като за евакуация. Там ше си купим, квото ни треба повече.
ФИЛЧЕТО. Слушам, шефе. А ти чакай другата изненада! Сега да вървя. После ще се видим…
ИЦО. Ено мляс за шефа?
ФИЛЧЕТО (целува го някак смешно). Мляс, шефе. И до скоро.
ИЦО. Довечера моем да са срешнем не у вас, а у нас, щото кака ти я нема вече.
ФИЛЧЕТО. Има време до довечера. (Излиза.)
ИЦО (сам). Ква ли ше е таа другата изненада? Моа нюх тоа пат нищо не ми подсказва.

Отново тиктакането на метронома и сенките на двамата мутри, които се ослушват.

ПЪРВА МУТРА. Брато, писна ми от туй тиктакане.
ВТОРА МУТРА. И на мен ми писна, брато, ама искам да разбера ше земат ли ония мангизите и кво ше стане по-нанатам?
ПЪРВА МУТРА. Че ако толку та интересува, обади се по телефоно и питай!
ВТОРА МУТРА. Кого да питам. Ицо Макрото ли?
ПЪРВА МУТРА. Не бе, брато. Авторо на пиесата питай, или режисьоро!
ВТОРА МУТРА. Глупости говориш, брато. Те да не са врачки. Отде ше знает нещо, дето още не е станало. Потрай малку и сичко ше научим!

Сенките на двамата мутри изчезват, но тиктакането продължава, докато се появят Тренда и Дясната ръка.

ТРЕНДА. Мой човек, извинявай, ама огладнях. Ще има ли нещо за вечеря?
ДЯСНАТА РЪКА. Ква вечеря ма, госпожа? Тука да не е клуб-ресторант на баровците? Ти са моли мъж ти да донесе сабале парите, че…
ТРЕНДА. Ми ако не може да ги намери за една нощ? Каза, че ги няма в момента и аз му вярвам.
ДЯСНАТА РЪКА. За нас не е важно дали ти му верваш, а дали той ше донесе мангизите. В посоченио срок разбира се. Щото иначе…
ТРЕНДА. Какво иначе?
ДЯСНАТА РЪКА. Не ма питай! Не ми са говори по тоа вапрос. Освен туй, шефа решава – кво иначе. Не аз.
ТРЕНДА. Какъв шеф? Нали уж сте трима?
ДЯСНАТА РЪКА. Трима сме. Шефа се брои за двама, аз – за един.
ТРЕНДА. Нищо не разбирам.
ДЯСНАТА РЪКА. Не ти и треба. (Пауза.) Ти допускаш ли, че твоа човек мое да не донесе мангизите, да та е прежалил?
ТРЕНДА. По ме е страх, че няма да ги събере толкова бързо. А не може да иде да изтегли от банката, щото парите там са на мое име… Освен да ме пуснете аз да прескоча до банката?
ДЯСНАТА РЪКА. Ти да не превърте нещо? (Посочва с ръка, че се е побъркала.)
ТРЕНДА. И да съм превъртяла, друго не ми идва на ум. Мъж ми щом казва, значи ги няма тия пари. Той напоследък потроши буци мангизи за да ме спасява… Нямам ги и аз у чантата си. Най-скъпото, което нося с мене е тоя медальон. (Показва медальона на врата си.)
ДЯСНАТА РЪКА. Я да го вида!
ТРЕНДА. Откачи го и го гледай, колкото щеш! Скъп е, ма не чак толкова. Ценното му е, че ми е единствен спомен. (Говори встрани: ще му кажа, че е от баща ми, та дано го трогна.)
Единствен спомен от единствения ми баща, когото аз изобщо не съм виждала.
ДЯСНАТА РЪКА. А майка ти виждала ли го е?
ТРЕНДА. Сигурно. Щом са ме направили. Как си го представяш, ако не са се виждали?
ДЯСНАТА РЪКА. Мое да е било тъмно. (Откачил е медальона и го разглежда.) Обаче медалионо е ценен и като бижу. Аз съм работил у тоа бранш и разбирам.
ТРЕНДА. Какво си работил? Златар ли си бил?
ДЯСНАТА РЪКА. Не съвсем. Обаче ограбихме неколку магазинчета… (Продължава да разглежда медальона.) Тука виждам и неква вратичка. Да я отвора ли?
ТРЕНДА. Ми отвори я! Вътре има една малка снимчица. Позацапана е, обаче се вижда.
ДЯСНАТА РЪКА (отваря медальона). Кой е тоа? Май ми е познат от некаде. Кой е?
ТРЕНДА (след колебание). Баща ми. Излиза, че аз не съм го виждала, а ти си го виждал. Сигурно ти прилича на някого.
ДЯСНАТА РЪКА. Ооо! Сетих се. Прилича на шефа ми. Само дето тоа на снимката е ного по-млад.
ТРЕНДА. А как се казва шефът ти? И на колко години е?
ДЯСНАТА РЪКА. Не знам на колку, но не е млад. Обаче е ного як и не моеш му даде възрастта. Виж, името му знам. Трендафил Грозни се казва.
ТРЕНДА (на себе си). Леле какво съвпадение! (На Дясната ръка.) Интересна фамилия – Грозни.
ДЯСНАТА РЪКА. Щото има руски корен. Иначе изобщо не е грозен. И добре звучи – Трендафил Грозни.
ТРЕНДА. А знаеш ли как ми е на мене името?
ДЯСНАТА РЪКА. Отде да знам?
ТРЕНДА. Трендафилка. Чу ли? Името ми е Трендафилка. И съм кръстена на баща си… Я занеси медальона на твоя шеф – да видим ще каже ли нещо!
ДЯСНАТА РЪКА. Кво да каже?
ТРЕНДА. Той си знае. Ти само му го занеси!

Обичайното тиктакане, този път кратко. Пренасяме се при Ицо, който набира телефонен номер. Техниката дава звукови и светлинни сигнали, значи номерът отговаря.

ИЦО. Ало! Кой?
ГЛАСЪТ НА ФИЛЧЕТО. Говорите с телефонния секретар на Трендафилка Георгиева-Филчето. Ако искате да оставите съобщение, направете го след продължителния сигнал! Благодаря! (Чува се продължителният сигнал.)
ИЦО. Филче, слушай, муцко! Нали съм ти дал и на тебе ключ от сейфо у банката. Иди извади от там целата документация и квото друго има, за жалост пари нема, за да я обсъдим с адвокато и да са разберем как да действаме. Ше му оставим той да урежда сичко, без да чекаме да овдовея. И тръгваме веднага. Аз сам скрил малко авоарчета в ена швейцарска банка, ти си купила билетите, нема кво да са мотаме повече. Ше та помола да провериш кога е първата възможност, да преценим кое как и да правим бързо резервациите…
ГЛАСЪТ НА ФИЛЧЕТО. Ало, ало! Здравей, сладък! Точно влизам и чувам гласа ти. Нарочно не ти казах досега нещо много важно. Това е втората ми изненада. Не е нужно да упълномощяваме адвоката за пари и имоти, защото всички нотариални сметки и банкови влогове на кака ми Тренда са на името на Трендафилка Георгиева, само, че с моите данни…
И ЕГН, и лична карта и т.н. Нали имената ни са еднакви, аз платих на адвоката, когато подготвя някой документ, винаги да прави тази малка грешчица. За всеки случай.
ИЦО. Ей, Филче страшна си! Как можеш да си толку хубава, да не си менте руса и в същио момент да си толку умна! Стягаме си начи багажчетата – само най-необходимото, вече са разбрахме – и сбогом родни поля и планини! Сбогом балкански удари под кръста! Чека ни нашето тихо частно моренце на хиииииляди километри от тук!
ГЛАСЪТ НА ФИЛЧЕТО. Стига, Ицо! Ти си станал цял поет. Още малко и ще ме разплачеш…
ИЦО. Недей! Стегни се и действай!
ГЛАСЪТ НА ФИЛЧЕТО. Действам, както виждаш. И тепърва ще видиш. Хуквам по задачите. До скоро!
ИЦО. Чао, муцко!

Отново краткото обичайно тиктакане, което заедно със смяната на осветлението, ни пренася в мазето при Тренда.

ТРЕНДА. Какво ли пък тоя бандитски шеф да си помисли, ама и да си повярва, че е баща ми. Заради снимката в медальона. Добре, че го купих тоя медальон. Дадох сума ти пари на циганката, дето го беше откраднала отнякъде, а сега може не само да ми спаси кожата, ами и да ме направи богата наследница. Щото един бандитски шеф няма начин да не е натрупал авоарчета…

Откъм коридора, накъдето е тоалетната, се чуват стъпки, проблясва фенерче и се чуват гласове.

ГЛАСЪТ НА ТРЕНДАФИЛ. Я светни пред мене, че ше са пребия в таа катакомба!
ГЛАСЪТ НА ДЯСНАТА РЪКА. Нема, шефе. Вече стигнахме. Тука малку налево и сме там.

Двамата идват при Тренда, която е седнала, но при влизането им става.

ТРЕНДАФИЛ. Значи и ти се казваш Трендафилка?
ТРЕНДА. Да, господине.
ТРЕНДАФИЛ. Щото и аз съм Трендафил. А имаш ли представа на кого си кръстена?
ТРЕНДА. Нямам, господине. Аз съм подхвърлено дете. Намерили са ме на боклука, повита в парцали и с медальончето на шията. После ме отгледаха добри хора, ама те отдавна измряха и пак останах сираче.
ТРЕНДАФИЛ. То не се знае дали си сираче. Кой е този на снимката в медальона?
ТРЕНДА. Не знам, господине. Прилича ми на вас, но е много по-млад.
ТРЕНДАФИЛ. А като ме видя, щом дойдох преди малко, нещо не ти ли трепна отвътре?
ТРЕНДА. Трепна ми, господине.
ТРЕНДАФИЛ. Щото и на мен ми трепна, щом та видех. (Протяга ръце към нея.)
ТРЕНДА (разплакана). Татеее! (Хвърля се в прегръдката му.)
ТРЕНДАФИЛ (също разплакан). Чедооо! (Прегръща я и той.) Значи от днес нататък не си сираче. Имаш си баща…
ТРЕНДА. А какво ще стане с мен, ако мъж ми не намери до сутринта трийсетте милиони?
ТРЕНДАФИЛ (ридаейки). Какви милиони бе, мойто момиче!? Ти не разбра ли, че баща ти е бъкан с мангизи и се чуди какво да ги прави, щото до днес немаше никви наследници. Слава Богу, че ти са появи – да има кой да ги харчи тия пусти купища пари, дето ги трупам вече по инерция – да не стоим сас скръстени раце – и аз, и мойо приятел. (Посочва го.) Ного добро момче. Той ми е десната рака.
ДЯСНАТА РЪКА. Леле, шефе, как си приличате двамата! Одрала ти е кожата начи, дъщеря ти. Сега да имах ено апаратче да ви щракна, направо сте за корицата на некое лъскаво списание. (Гледа ги като през фотообектив.)
ТРЕНДАФИЛ. Да-да, както ма издирват под дърво и камък, остава да им са изплеза от списанието… Щастието, млади приятелю, и ти, скъпа дъще, не е само у суетността да ти слагат снимката на кориците, не е даже и у парите, но това хората го разбират, едва кога имат зад гърбо си поне неколку милиона…
ТРЕНДА. Какъв си ми умен, татенце!
ДЯСНАТА РЪКА. Шефо е само мозак. Кви удари измисля, да знаеш… Голем късмет извадихте и двамата като са намерихте. Той – да има кой да му харчи парите, ти да има кво да харчиш…
ТРЕНДА. Аз баща си нямах досега, пари си имах и от мъж ми… Ей, трябва да му се обадя – да се не мъчи да търси за една нощ трийсет милиона. Нали, татенце?
ТРЕНДАФИЛ. Обади му са, разбира се. И му кажи – не само да не търси милиони, а да са обади – аз да му дам, ако му требат за нещо!
ТРЕНДА (пак прегръща баща си, когото преди малко е пуснала). Ох, татенце, колко си добричък! И колко си щедър!…
ТРЕНДАФИЛ. Че аз една дъщеря имам. И то чисто нова. За кво да са стискам. На оня свет ли да си носа богатството? Там се още не приемали подкупи. Поне тъй разправят поповете… А и за зетя не ми са свиди. Явно е добър човек, щом потроши за твойте катастрофи купища мангизи. Ние затуй те отвлекохме – разбрахме, че е богат човек и ного държи на тебе. Сеа като си обединим фирмите, ше има да ни гълтат прахоляка разните финансови обединения и други подобни… Айде – обаждай му са, да са не тормози човеко!
ТРЕНДА (набира телефон, но той дава заето). Заето е. Говори с някого.
ТРЕНДАФИЛ. Ше говори я. Нали търси пари да освободи любимата си женичка.
ТРЕНДА. Е сега какво да правя?
ТРЕНДАФИЛ. Нищо. Ше му са обадиш след малко… Не искаш ли ние междувременно да са измъкваме от туй мазе?
ТРЕНДА. Как да не искам. Хайде!

Тримата излизат с Дясната ръка и фенерчето напред. Този път тиктакането е по-кратко – да не бави много действието, което с помощта на светлината се прехвърлят при Ицо.

ИЦО (набира по телефона номер и вика). Ало! Кой?
НЕПОЗНАТ ГЛАС. Вие кого търсите?
ИЦО. Ми госпожица Трендафилка Георгиева. Сигур имаме неква грешка.
ГЛАСЪТ. Нямате грешка, господине. Говорите с новия собственик на дома на госпожица Георгиева. Тя го продаде на консорциум “Сирена”, тоест размени го заедно с други имоти и с доплащане разбира се, срещу един самолетоносач, който ще й бъде доставен франко частното й море, недалеч от Нова Зеландия. Но преди това той – самолетоносачът де – ще бъде преустроен в плаващ остров с много дървета и зеленина и цветя. Завидях им да ви призная, но и аз хубав апартамент взех.
ИЦО. Чекай сега! Кви ги разправяш? Ти отде знаеш сичко туй? Кой ти каза?
ГЛАСЪТ. Защо трябва да ми казва някой. Нали и аз бях по същото време в консорциума да уреждам покупката на апартамента си.
ИЦО. А таа покупка, както и другите, юридически уредени ли са? Нотариуси, подписи, печати…
ГЛАСЪТ. Естествено, господине. Госпожица Георгиева беше там с адвоката си доктор Правдев – така му викаха, с когото явно са много близки. Платиха кеш и, доколкото разбрах, заедно заминаха.
ИЦО. Заминаха ли?
ГЛАСЪТ. Да. Доколкото разбрах – със самолет до Нова Зеландия, а оттам по вода за частното моренце на госпожицата. Страхотна дестинация, нали? Ало, ало! Май прекъсна. (Затваря телефона, което разбираме по сигнала.)
ИЦО. Начи туй беше последната изненада на Филчето. Голям загубеняк сам начи. Не ми е и минало през ума… (Бърка по чекмеджетата си и търси нещо.) Нема ми и пистолета, та да са гръмна поне. Каде ли сам го пъхнал? (Продължава да търси.) По-хубаво, че го нема, щото ше зема наистина да са гръмна…

Осветлението пренася действието при сенките на двамата мутри, които продължават разговора си.

ПЪРВА МУТРА. Брато, чу ли кво става?
ВТОРА МУТРА. Чух, брато, ама не вервам. Ако питаш мен, туй и самио писател не мое го измисли. Така па да го измамат тоа Ицо…

Действието се връща при Ицо.

ИЦО (захлупил е глава на бюрото си и сигурно горко псува, но на ум, стои така известно време и после поглежда напред, за да проговори). Сеа са подредих вече окончателно. Девет десети от туй, дето го имах, го е заграбило скъпото ми Филче, а останалото потроших предварително по катастрофите на Тренди. (Поглежда часовника си.) То единайсе часа минава и ония с трийсете милиона, по-точно без тех, сигур вече са я… (Прави жест, че са я ликвидирали.)

Вратата се отваря и влиза Тренда с един лъскав и достолепен възрастен, но запазен господин, когото Ицо не познава, но ние не без усилие откриваме, че това е Трендафил Грозни.

ТРЕНДИ. Здравей, Ицо! Здравей, скъпи мой! (Протяга ръце към него за прегръдка.) Какво правиш?
ИЦО (не може да разбере истина ли е това или сънува). Как кво права? Търса пари да та откупа. (Приема прегръдката й.)
ТРЕНДИ. Миличкият ми той… Искам да ти представя, муцко… (Пуска го от прегръдката си и той припада.)
ТРЕНДАФИЛ. Къде има вода, дъще?
ТРЕНДА. Ей там! (Посочва.)
ТРЕНДАФИЛ (отива ей там и се връща с вода – кофа или кана, според сезона). Не се излагай, зетко! (Плисва вода, не всичката, върху лицето на Ицо.)
ИЦО (ококорва се и бързо се изправя). Кво става тук?
ТРЕНДА. Ицо, скъпи! Искам да ти представя баща си. Моя роден баща… (Посочва го.) Негови хора ме бяха отвлекли…

Ицо отново припада. Трендафил го плисва с останалата в кофата или в каната вода.

ИЦО (пак се ококорва, но не се изправя). Кво каза, Тренди?
ТРЕНДИ. Този човек, Ицо, е родният ми баща. Искам да ви запозная.
ТРЕНДАФИЛ (навежда се и протяга ръка на Ицо). Приятно ми е, Трендафил Грозни.
ИЦО (тръгва да се изправя). Аз… Аз…
ТРЕНДАФИЛ. Не ставай, зетко! Полежи, докат ти мине!
ТРЕНДА. Не се надигай веднага, скъпи! По-кротко. И на теб много ти се събра напоследък. Тия две мои катастрофи, после отвличането ми… Но както е казал американският драматург Шекспир – хубаво е това, което свършва добре!
ИЦО (вече посъпикясал се). Това, дето сте са намерили с баща ти е от добре по-добре, но ти не знаеш другото.
ТРЕНДА. Кое друго?
ИЦО. Не смея да ти го кажа.
ТРЕНДА. Я не се занасяй! Аз две грамадни катастрофи преживях и за малко не станах жертва на собствения си баща, а ти си мислиш, че можеш да ме уплашиш с нещо.
ИЦО. Не точно да та уплаша, скъпа, но не вервам да ти е приятно да разбереш…
ТРЕНДИ. Какво да разбера?
ИЦО. Че адвокато ни доктор Правдев, който се правеше на твой братовчед и адашката ти – другата Трендафилка, от която ти непрестанно ме ревнуваше без секакво основание…
ТРЕНДИ. Хайде сега – без всякакво основание. Тука корабчета плават ли? (Показва си окото.)
ИЦО. Плават. Щото тиа двамата са задигнали сичко, ама сичко, квото имахме – и пари и имоти – и са заминали на частното ни моренце, което също са е оказало, че не е нашо.
ТРЕНДИ. А чийо е?
ИЦО. На другата Трендафилка Георгиева…
ТРЕНДА. Как така?
ИЦО. Ного просто. Като е изработвал договорите за покупка на разните имоти, нотариалните актове и сичко друго, братовчед ти…
ТРЕНДИ. Стига с тоа братовчед де!
ИЦО. Добре – адвокато доктор Правдев, който не ти е братовчед, секаде е писал твоето име – Трендафилка Георгиева, обаче е слагал номеро не на твойта лична карта, а на личната карта на другата Трендафилка Георгиева, от която ти ма ревнуваше без секакво основание. Не ма прекъсвай сеа! И нито ти, нито аз сме обърнали внимание на тиа документи, затуй към днешна дата немаме кьорав имот и никви пари. Ицо Макрото начи, го чекат кофите за боклук – да рови у тех като професор…
ТРЕНДАФИЛ. Гледам ви и ви са чуда на акъла. Как мое за ени имоти и за ени пари да си трошите нервите. (Към Тренда.) Ти що не успокоиш човеко, че щом е мой зет, не професор, ами доцент да беше, нема да му са наложи да рови у кофите?
ТРЕНДА. Скъпи, успокой се! Парите не са никакъв проблем за баща ми. Той ще ни купи, каквото поискаме. Нали, тате?
ТРЕНДАФИЛ. Ше ви купа, разбира се. Аз ена дъщеря имам и един зет.
ИЦО (става най-после). Благодаря, господине. И аз на ваше место бих направил сичко за дъщеря си, но друго ма яде отвътре мене – ония мръсници така ли ше ги оставим, да си живеят спокойно и богато на нашио остров и да се радват, че са ни измамили?…
ТРЕНДАФИЛ. Първо – нема да ми викаш “господине”, а измисли нещо по-роднинско! И второ – искам да ви питам и двамата. Вие по съдебен ред ли предпочитате да си върнете ограбеното, щото мога веднага да задействам мойте хора в разните съдилища – наши, европейски, световни – секакви. Или просто искате мошениците да бъдат наказани.
ТРЕНДА. Аз съм по-скоро за второто. Щом злоупотребяват с добрината ни, с доверието ни, заслужили са си най-жестоко отмъщение.
ИЦО. И аз мисла също катоТренди. Не им стигат начи милионите и моренцето ни, ами и острово предплатили…
ТРЕНДАФИЛ. За къв остров става дума?
ИЦО. Един самолетоносач, преустроен в плаващо парче земя. С плажчета, с полянки, с горички…
ТРЕНДАФИЛ. И ония двамата са вече там, така ли?
ИЦО. Заминали са натам, но самолетоносачо тепърва ше им го достават.
ТРЕНДАФИЛ. Ясно. Сеа ше ви кажа кво сценарио ше им приложим. Купувам начи ено камикадзе. Знам каде са продават и са евтини. Внедряваме го начи в екипажа, дето ше кара крайцеро до меренцето ви. Качваме го, качваме и един тир динамит или там квото ми препоръчат експертите…
ТРЕНДИ. Тоя динамит – толкова много, няма ли да го забележат другите от екипажа?
ТРЕНДАФИЛ. Милото наивче на татко! (Милва я.) Те отде ше знаят, че е динамит като на чувалчетата пише например “Специална тор за плаващи острови”? Нали треба да са подържа таа зеленина и особено дърветата с плитките корени… (Спира за момент, за да доизмисли сценариото.)
ИЦО. И после?
ТРАНДА. Разказвай де, татко! Все едно, че сме на кино. Или, че ме приспиваш и ми четеш приказка.
ТРЕНДАФИЛ. Добре – продължавам. Екипажо начи, без камикадзето, слиза на брего да са прошета, а на островчето са качват, за да си видат придобивката, мошеничката и мошенико. Качват са и започват да си играят на гоненица по плажчетата и полянките, да са прегръщат и така нататък. Обаче нашио човек палва фитила и ако има време, мое даже да рипне да са спаси. А само неколку секунди след туй…

На сцената някъде зад тях се чува страшен гръм и осветлението “изиграва” голямо избухване. Парчета от него падат върху героите. После действието се прехвърля при сенките на двамата мутри.

ПЪРВА МУТРА. Това па кво беше? Толку парчета паднаа връз мен, че не знам жив ли сам още, или не сам.
ВТОРА МУТРА. Ми ощипи са! Нали та учих.
ПЪРВА МУТРА. Ти ма учи да са щипа, кога свири сирената на линейка. А сеа ни сирена, ни линейка. Освен туй гръмна без да тиктака.
ВТОРА МУТРА. Затуй ти казах да не се боиш.
ПЪРВА МУТРА. Добре де, ама що изчезна тиктакането? Таман свикнах с него.
ВТОРА МУТРА. Нема го сигур щото определеното време е минало вече?
ПЪРВА МУТРА. И кво ше стане сеа?
ВТОРА МУТРА. Ами пиесата ше свърши и публиката ше поръкоплеска, па ше иде да пие по ено.
ПЪРВА МУТРА. А ние? Айде и ние!
ВТОРА МУТРА. Чекай малку! Още не е свършило до край. Не мое ние да сме най-накрая. Тепърва главните артисти треба да кажат по некой лаф за довиждане, после да са поклонат… Ей ги и тех!

Наистина виждаме Тренда, Ицо и Трендафил, защото действието се прехвърля при тях.

ТРЕНДА. Толкова хубаво говориш, татенце, толкова ясно рисуваш с думи какво ще се случи, че сякаш и аз бях там. С ушите си чух избухването на тоя пусти плаващ остров. Честен кръст! (Доизтупва падналото на главата и на раменете й и се кръсти.)
ИЦО. И аз го чух. А Нова Зеландия е на другио край на географията… (Също се изтупва.)
ТРЕНДАФИЛ (и той се изтупва). Чули сте го, щото не беше от Нова Зеландия, а от сградата насреща. (Показва все едно през прозореца.) Вижте сами – вече я нема! Моя собственост беше и некой, дето сам го настъпил по мазолите мисли, че ми го връща. Горкио не знае, че сам я застраховал за тройно повече пари.
ИЦО. Лелеее! Какъв тъст ми се падна…
ТРЕНДА. А на адашката и на адвоката, дето нас ни настъпиха, кога ще им се върне?
ТРЕНДАФИЛ. Съвсем скоро, мойто момиче! Имай търпение. Треба а мине малку време.

Метрономът го отброява това изминаващо време, докато Тренда, Ицо и Трендафил чакат в замръзнали пози. След броени секунди сцената се разтърсва от още по-силен от предишния взрив, придружен от съответните светлинни добавки. Някъде отпред пада и една поочукана табела (пътен знак) със стрелка, на която пише на английски “Нова Зеландия – 50 км.”

К Р А Й