АКВАРЕЛИ
Задуха силен, яростен вятър и вихрите му подгониха безмилостно пожълтелите листа по алеите на градската градина и те се юрнаха сякаш засмукани от мощна сметосъбирачка.
Няколко рижави катерички побързаха да се приберат в топлите и, уютни хралупи, където
треперещи ги очакваха крехките им рожби, скупчени на пирамидки.
Клоните на оголените дървета засвириха с различна тоналност забравени от миналата есен мелодии.
Луната огряваше с меката си светлина приготвящото се за сън градче, но чат пат я затъмняваха черни облаци и в тези мигове, въпреки декоративните електрически лампи, всичко наоколо потъваше в тъмнина за да просветне след минути отново.
Нямаше ги вече влюбените двойки, които до преди седмица се разхождаха до късно до подножието на хълма, разговаряха оживено, смееха се заразително, после присядаха нетърпеливо по пейките, изпълнени с възбуда и приятни желания, прегръщаха се и страстно се целуваха.
Закъснял за смяна полицай избърза нагоре, поглеждайки притеснено часовника си. Беше сигурен, че началството ще му трие сол на главата, но какво можеше да направи след като жена му започна да ражда и се наложи да я закара до болницата с ладата.
Две кучета дотичаха отнякъде, залаяха го, но той майсторски щракна с пръсти и те мигом останаха назад, изплашени от непознатия звук.
От предпочитаното от мнозина нощно заведение “Старата акация”, се разнасяха звуците на нашумял през последните дни хит.
Нощта бе избутала брутално есенния ден оттатък реката и сега властваше царствено и непреклонно.
Така щеше да бъде до първите слънчеви лъчи на утрешния ден!
