ВРАБЧЕТА
Бяха се заселили под стрехата на къщата му преди известно време. Сутрин рано коментираха нещо помежду си оживено, но сговорчиво, без да се надвикват.
Сигурно им бе удобно и уютно избраното място, а и бяха свикнали вече с присъствието му и не се плашеха особено.
Един съботен ден реши да ги нахрани. Взе малко жито в шепата си, отвори прозореца на терасата и подаде ръката си навън.
Изгладнелите врабчета, веднага забелязаха лакомството, зачуруликаха, чудейки се как да се докопат до зърното. Той не шаваше, стоеше като жива статуя и търпеливо чакаше.
Една от птичките, явно по-смела от останалите, кацна на сателитната антена, въртейки се като пумпал на всички страни. Поглеждаше към житото ту с едното, ту с другото си око.
А бе толкова близо, нямаше и метър. Най-накрая се престраши, гладът надделя над предпазливостта му, хвръкна пъргаво и кацна до ръката му. Огледа се отново, перушината му се надигна, беше като настръхнало и без повече да се мисли, скочи с малките си крачета в ръката му и лакомо закълва житните зрънца.
На няколко пъти се отдалечаваше, но след миг пак се връщаше и продължаваше да кълве. Когато бе погълнато и последното зрънце, врабецът се стрелна под керемидите и той чу как започна да обяснява на останалите какво е станало.
На следващата сутрин, отново поднесе жито и зачака. Приятелят му скоро се появи, но бе следван от женска, по светла и по-дребничка. Смелчагата повтори упражнението, като не преставаше да обяснява с гърлен звук на партньорката си, че няма нищо страшно.
Отново се настани в шепата му, като зовеше женската, която също се престраши и двете врабчета набързо изкълваха житото и доволни се оттеглиха в гнездото си.
Птичките до такава степен свикнаха с него, че почти не изпитваха никакво притеснение и чакаха с нетърпение появяването му.
Не мина и месец и той забеляза, че двете врабчета се редуват. Досети се какво е станало и му беше приятно и мило, радваше са на семейството, което скоро щеше да се увеличи.
Когато малките се излюпиха, родителите почистиха черупките от яйчицата като ги изхвърлиха извън гнездото и те нападаха по плочника. Той ги смете и се заслуша в гласчетата на голишарчетата.
По броя на черупките прецени, че са се излюпили пет пиленца.
След 15 дена малките, все още с жълто на човчиците си, започнаха да правят първите си пробни полети и след още два дена всички те напуснаха гнездото и всяко от тях тръгна да дири късмета си в широкия свят.
Родителите им бяха изпълнили дълга си и през дългите есенни и зимни дни продължиха в точно определено време да кацат на перваза на прозореца и вече без да изпитват страх, кълвяха до насита от топлата му длан.
