Стоян Богданович

превод: Елка Няголова

СКОК

Когато ми е хладно,
прескачам завчас до Гърция,
да си поговоря със Сократ.
Постоплям се и после се връщам.
За всичко това е потребно само да легна,
а понякога - само да затворя очи.

***
Истината е тежка.
Трудно се носи.
Даже песента не може да я издържи.
Чупи й се гръбнакът.

Тежка болест,
но не е заразна като лъжата
или като глупостта.
Но най-тежката болест е поезията.
За щастие, не се лекува.

***
Когато ловиш поетическата мисъл,
трябва да имаш специална мрежа;
Трябва да си нежен и внимателен,
както когато хващаш синя пеперуда.

КРАСОТА

Красива е онази дума,
която пари върху езика ти,
която всеки ден с тебе пътува.
А когато ти ходиш,
там, надалеко,
ТЯ си стои на края на пътя.
И всички дочаква и изпраща.
Като майка.

ВСЯКА СУТРИН

Всяка сутрин разговарям с някой поет,
ако не намеря другиго,
разговарям със себе си.
И постоянно ме питат за поезията.
Един доктор ме пита:
- Пишеш ли?
Вижда човекът, че не съм добре,
а за него това е добър знак,
за да пишеш поезия.
Ако пък никой не ме пита, разпитвам се сам.
Поезията се появява,
когато започне да ни гризе
съвестта.
Тя има твърда сърцевина
и само изглежда като плюшено мече.

Всяко утро наострям уши -
дали няма да чуя, че войната е свършила.
А вместо това, чувам, че други войни
са започнали…