ПРОЗОРЕЦ
превод: Елка Няголова
ПРОЗОРЕЦ
Моята майка винаги в неделя чакаше сина си
седейки на стол до прозореца
от който ясно се вижда всяка стъпка
която идва от планината към къщи
През затворения прозорец
се чува как тупа сърцето й
от брега на гърдите
Чакаше от години
Този бе най-дългият ден от чакането
И винаги знаехме по нейното лице
дали ще престане да чака
или ще продължи
Като мама и аз
изненадано стигнах когато слънцето
започна да клони на запад
заварих я кротко да спи на стола
с дюля в ръцете
да чака ония които биха могли да дойдат
а още не са дошли
РЕКАТА И АЗ
Слизам надолу от хребета
и чувам далечния ромон
на бистра планинска река
Напомня на пътя
извит сред мойта коса
пътува си с мен за да насити
моята жажда
Ние двете - Реката и аз
от същите думи сме
които ни пазят от път и страдание
от каньоните и мъглите и скок от високото
пресечени сенки удължени от слънцето
Стоим тъй в тази вода свидетели на светлината
Широкото ехо наоколо не знае за друго време
освен за болката която един ден у нас ще порасне
Ако някоя нощ след дълги разговори ме любиш
ще се хвърля в прегръдката на твойте води
Моето тяло ще придобие твоите форми
и ще се слее с другите истории и светове
Ще стана майка на всички води тук и навсякъде
в този всемир Ще стигна средата дори на земята
На края на всичките краища И обновена
всеки ден ще бъда като лъч светлина
Никой и никъде няма даже да пробва бързата дума
А във сърцето ми ще се лее-прелива водата
преди смъртта да пристигне в моя собствен живот
ЗАД ЗАТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ
Зад затворения прозорец сякаш че всичко е стихнало
просто от време на време леко се дръпва завесата
Момчето притиска носа си в стъклото
Дъха си топъл му дава
а той се охлажда частично и по стъклото се шири
И гледа: голяма ли е страната му сред тази мъгла
и я раздвоява на няколко малки със показалец
Във всяка част рисува по нещо:
баща си и майка си сестра и брат приятел комшия
познати които живеят във другите градове
А след това момчето прави крачка и две назад
Толкова голяма е вече браздата между държавите
че никой и с никого не разговаря
Опитва се да ги пренареди
и да попълни незаетите празни места
Разперва пръстите на дясната си ръка пред себе си
и се взира в неравномерния им растеж
И едва сега схваща: разстоянията между пръстите
се променят според диктатурата на ръката му
и силата им е голяма когато са близо един до друг
Зад затворения прозорец всичко изглежда стихнало
Момчето дръпва завесата да отдели светлината от мрака
Да никой и никога Отечество мое
сърцето Ти да не разделя
