Катя Маринова

ДУМИ ЗА УТРЕ

Утре думите
ще намерят реката си.
Ще изронят брега,
ще се скрият.
И в пoдмoлите,
и с иглата си,
зимни дрехи на света ще ушият.
Светят думите -
слънце над ореха -
те не са дървото,
което въздиша.
Те са изгреви
над oчаквани пролети,
с които животът ни диша и пише.
И когато смъртта
катo шал ни oбгърне,
а земята
отвори вратата си,
тези думи -
избликнали ручеи -
ще погалят съня на децата ни.

* * *

Светлината е свила гнездо.
Пролетта я рисува.
Аз не питам защо
тази пролет не спи, не сънува.
Бавно слънцето слиза
по брега на реката
на гърба с чучулига
и с великденчета в ръката.
То не знае, че снощи
една мила луна е зашила
всички пролетни копчета
и е заспала щастлива.
То не знае. Царствено слиза,
а реката усмихната чака,
облечена с бялата риза,
подарена й от луната.

***

То, щастието, някак без причина
заключва думите, моретата заключва.
Нали е щастие - мънисто синьо -
без думи и без прилив ще се случва…

То, щастието, всичко пожелава.
Капризно е понякога и драска
по хорските пътеки, по безкрая,
по времето, което не лекува с ласки…

Но щастието, нещо се разсърди.
Обърна гръб и прекрои крилата.
Потъна в песента на бързеите,
които сричаха живота кратък.

Тогава вятърът почука на вратата.
Отворих му - нали ми е надежда.
Събу обувките, целуна здрача
и в ъгъла до болката приседна.

Извади мандолината, засвири
и звуците събудиха душата,
която изкорубена, но жива
изпрати щастието и заплака.

СМЪРТНИ ВОИНИ

Във бездната небе ли търсиш?
Не се затваряй след пороя там.
По-страшно е от гняв на мълния,
по-страшно от съдбата да си сам.

Втвърдявай сипея с душа под нокът,
над грохота по въжен мост пълзи.
Без дъно са окаляните локви
и плачат в тях окаяни звезди.

Там, горе, са крилата на Икара -
покапал восък - сълзи за небе.
Там, горе, е дори Лодкарят,
в чиято лодка времето ще спре.

Но ти недей облича риза бяла.
Смъртта - ловец все още е далеч.
Ела при мен, ела в безкрая -
надвиснал над умирането меч.

НЕБЕТО ЩЕ ИЗБЯГА

Небето утре ще се качи на стария автобус.
Ще си купи билет за другия свят. И тогава?
Къде ще изхвърлим издишания боклук?
Ще зъзнем в лавата след смеха на вулкана.

Небето утре ще слезе на последната спирка.
Ще разтовари от багажника облаците.
Какво ли ще правим без синята ризница?
Ще се свием в черупките. Толкова!

Небето утре ще ни разкаже първично играта.
Ще се откаже да ни е душеприказчик.
Преиграхме с капризи и с уловки, приятели.
Постилам най-изкърпеното небе на масата.