Петър Андасаров

И не забравяй!
Не забравяй ти -
дори
и в обичта нахлува листопаден вятър.
Сега сме като птиците добри,
над океански бури прелетяли.
Щастливи -
сред зелена радост на листа -
строим гнездо от слънчеви сияния,
където лятно ще живее обичта
родена от надеждата на двама ни.
О, трябва да я пазим ние с теб
от любопитството на сухи ветрове,
от присмеха на дъжд свиреп,
от завистливи погледи и гласове.
Защото - знай -
дори
и в обичта ни листопадни дни ще има -
когато над дървото на живота завали
снегът на идващата зима.