Банко П. Банков

Водеше семинарни занятия по висша математика в политехнически институт. Беше малко над среден ръст, сякаш сглобен от части за различни мъже.

Късо тяло на дълги крака, с люшкава походка, стъпваше като на пръсти, пишеше формули по дъската едновременно с две ръце, напомнящи криле на пингвин, студентите едва му насмогваха. Брадичката му беше възкрива, ироничната усмивка напомняше тик.

Математиката прави онези, които си изкарват хляб с нея, донякъде чудаци. Привикват да мислят с абстрактни понятия, комбинират ги произволно, практическото приложение на идеите им са длъжни да намерят инженери и икономисти. А грижата да осмислят сложните им идеи за живота се пада на близките.

В кариерата стигна до „главен асистент”. Специализираните съвети по математика, където да защитиш дисертация или да се хабилитираш, бяха към Софийския университет и Академията на науките, на приложниците, работещи в инженерни институти, се гледаше с известно пренебрежение.

От тях не може да чакаш значими научни приноси. Несправедливата кастова стратиграфия в гилдията и проточилият се преход към капитализъм го демотивираха да търси научно израстване.

Публикации в специализираните издания вече не се хоноруваха, напротив, от авторите се искаше да плащат солидни такси за правоучастие в конгреси и отпечатки в сборници.

Имаше по-банални начини да си закръглиш заплатата. Без много шум подготвяше кандидатстуденти в таванската стаичка на жилището си (съседи бяха го наклепали на два пъти за недекларирани доходи); участваше в комисии за преглед на писмени работи от конкурсни изпити; ходатайстваше пред колеги за скъсани студенти, като взимаше пари на ръка според трудността на изпита и доколко е забатачен случаят.

Демографската криза обаче започна да пресушава застрашително тези източници на доходи.

Беше се женил и развеждал два пъти. За беля или за късмет - нямаше деца нито от първия, нито от втория брак.

Съдебните войни - да го извадят от неделимия ведомствен апартамент, закупен с негови лични средства, исковете за парични обезщетения от бившите му половинки вгорчиха четвърт от живота му.

Колкото повече се проточваха делата, толкова повече се ожесточаваха ищците.

Първата от съпругите му вмени полова невъзможност да изпълнява съпружески задължения. Унизи го да доказва ерекция, докато със свален панталон му прожектираха компютърни порноклипове, а зад провисналата завеса лекари от комисията коментираха футболни резултати.

Втората пък го нарочи за алкохолик, за наркозависим и посягане на студентки. Всичките му доходи от извънреден труд отиваха по съдебни сметки.

Тогава неговият адвокат му подсказа теза за невменяемост на втората съпруга. Заляла го с гореща супа при спор и съсед видял как го гони по стълбището с кухненски нож в ръка.

Прочете университетски учебник по нервни болести от някогашното светило професор Шипковенски, вглеждаше се подозрително в жестове и интонации на случайно срещнати. Почна да се съмнява, че всеки втори българин е луд за връзване.

Личните му неблагополучия в отношенията с жените го караха да разсъждава все по-често върху смисъла от разделението по полове.

Създателят беше си гледал работата през пръсти, докато е моделирал жената, нейното отношение към света се изчерпва с постоянни щения, виновник за опроверганите щения винаги е съпругът до нея.

Защо беше необходимо мъжът да споделя краткия си земен живот с подобни недоизкусурени същества? Еднополови видове също се размножават. Оставаше неразрешен обаче въпросът с удоволствието.

Отнетото удоволствие го изнервяше, срещнеше ли колеги, натрапчиво питаше: „Путьовци, още ли не сте се развели?” Колегите мънкаха обяснения от рода, че видиш ли, в брака на тях не им е толкова зле.

Готов бе да даде практически препоръки на всеки подлъган да се жени: бъдещата съпруга да не е една на баща и майка, за да не прехвърля тъщата върху единствен зет всичката си злъч към мъжката половина на човечеството.

Да не е зодия козирог, защото козирозите са проклети, да не е риба - те са глупави или хищни, близнаците са двулични. Да не е от Враца, да не е от Плевен (не дай боже медицинска сестра!), да не е интелектуалка…

И всичко това с обобщението - родителите на жена му да не са простаци, наследствеността е опасна.
……………………

Пенсионира се по навършена възраст и след поредното съкращаване на учебни потоци. Дадоха му само година продължение, демографската криза подяждаше приема, децата на претендиращите за средна класа се юрнаха да учат на Запад.

Внезапно отворилото се свободно време отначало му се услаждаше.

Ставаше късно, правеше си мераклийска закуска, четеше вестници за трета възраст от заглавието до последната страница, излизаше на редовна разходка, обикаляше пазари и молове, навестяваше кварталния пенсионерски клуб.

Досаждаше на работещи още колеги, като ги посещаваше в института без особен повод, те почнаха тактично да го избягват, измисляха си неотложни ангажименти пет минути след като открехнеше вратите на кабинетите им.

Вечерно време щракаше с дистанционното по каналите на цифровата телевизия, задремваше пред мигащия екран.

Една-две разведени някогашни съученички и вдовици проявиха умерен интерес към него, но той подозираше, че ги интересува преди всичко пенсията му, а намеците им за интимности го смущаваха.

Не беше сигурен дали няма да се представи незадоволително както на някогашната проверка за потентност и да даде повод да го коментират от кръста надолу в пенсионерския клуб.

Второгодниците, които му препращаха от катедрата за частни уроци по сесийно време, оредяха съвсем, материалът се обновяваше, екзаминаторите се сменяха и ходатайствата му не минаваха.

Почна да се усеща обидно сам в пренаселената София, като цифра без нули зад нея. Натрапваше му се смътна потребност да смени координатната система, да се докаже в сечения на нови пространства и след доста колебания „за” и „против”реши да се върне в старата си бащина къща, с три декара двор в запустяващо село, скътано в южните поли на Средна гора.

Преселването му докара сума тичане, но в една топла привечер паркира ладата си, клекнала под тежестта на вещи, куфари и книги, наблъскани в багажника и на задната седалка, пред провисналата закатинарена бащина порта.

Прищипа си палеца, докато насилваше ръждясалия катинар, потътри вратата на провиснали панти, отвори я.

Тръгна по буренясалата пътека към къщата, спря и се ослуша. Жегавата привечер шумолеше тихо с внезапно припомнени шумове.

В двора буренясваше занемарено лозе, между ръждавеещите листа тук-там прашасваха розовеещи гроздове, накълвани от косове.

Кладенецът беше жабунясал, приземната кухня и двете стаи на етажа - оръсени с мишина, прозорците - обвити в паяжини, като дантелени пердета.

Отвъд улицата жълтееше селската прогимназия, двуетажна сграда с тежък цокъл от дялани камъни, там, поради липса на ученици, подслоняваха възрастни жени с леки умствени отклонения.

Приютът за чалнати пациентки носеше тънки, но сигурни заплати за десетина късмeтлии от селото - хигиенистки, готвачка, двама санитари. И пенсиониран офицер за охрана, сопнат мъж, накуцващ поради килограми и ревматизъм.

Още първата седмица ашладисаният математик-софиянец се ориентира от него кой за какво може да ти е полезен в селото и на кого да не кършиш хатъра.

През следобяд офицеринът прескачаше у преселника, като носеше във вътрешния джоб на разпрана по шевовете офицерска куртка без пагони алуминева плоска със сливова.

Хвърляше по един поглед през улицата към оградения с телена ограда двор, в който безцелно се разхождаха чорлавите питомки на дома, разпитваше математика за новини от столицата и го посвещаваше в земеделски умения.

Първото лято присаденият на село софиянец пререди зеленясалите керемиди на покрива, вароса стаите, плати на местни майстори да подменят слабата електрическата мрежа в кухнята и да сложат нови контакти.

Потегнаха полегналия стобор, геранджии изчистиха кладенеца. Купи си потопяема помпа, прекопа и засади със зеленчук част от двора.

Вечер, разглобен от умора, след като си кажеха приказката с полковника, оставаше дълго на оджускания стол пред голата масичка, изнесена върху разкривения плочник.

Мухите лазеха нахално по неизплакнатите ракиени чаши и емайлираната чиния с остатъци от доматена салата, отмахваше ги от лицето, от ръцете си. В ленивия лепкав въздух откъм съседски дворове се донасяха разтварящи ноздрите миризми, на дим от дърва, от печени чушки и пиперлия шарена гозба, дъх на овче руно от изтопуркало по прашната улица стадо и на ферментирали джанки.

Пенсионираният асистент почна да усеща накъсяването на деня с просено зърно през август. В притъмнялото небе, между клоните на изяловените овошки търсеше познати съзвездия, двете мечки, Касиопея и полярната звезда, следеше как се окръгля или отънява месецът.

Макар и рядко, идваше му на ум дали някоя от бившите му жени би споделила с него миризмите, вкуса на селския живот, не беше ли пропуснал да се застрахова за старини с едно човешко присъствие срещу компромиси, които „путьовците” търпяха?

Бързаше да се утеши, припомняше бракоразводните си митарства, не, не, всички жени рано-късно изкризват.

С пенсионирания полковник полека-лека споделиха хвалби и оплаквания, които човек спестява в биографията си. Той - за разводите си, полковникът - как са го уволнили дисциплинарно по клевета за интендански злоупотреби и какво е патил, докато го върнат на служба.

Бистреха политиката, ругаеха министри, охранителят - бивш полковник, беше ляв, та ляв.

Покрай него асистентът изпедепца сума ти тънкости относно рационално стопанисване на селски двор. Купи си ръководства за отглеждане на зеленчук и по лозарство, през дългите зимни вечери край бумтящата печка разучаваше теория. Лозето искаше по-малко теория и повече - мотика.

Докато го въвеждаше в основни манипулации, зарязване, прекопаване, колтучене, дозировка на синия камък за пръскане, полковникът усещаше като да е с някогашните си пагони, издаваше команди с нетърпящ възражения глас. Услужи му с пръскачка, с постав, с дъбова бъчва и сяра, да я опуши.

Математикът стъпка гроздето от първата реколта, запретнал джинси до над колене, претакаше старателно ширата, вслушваше се в бълбукането на мехурчетата като баща, чакащ новородено.

На втората зима се върна да прекара студените месеци в София, беше оставил работещ радиатор в запазения след пунически войни апартамент.

В багажника и на задната седалка на старата Лада натовари щайги с пъпчиви краставички, криви пиперки, късни ябълки и ръбести дюли от градината, и три десетлитрови пластмасови туби с вино - собствено производство. По празниците се видя с приятели, убеждаваше ги да купят от виното, натурален продукт без никаква химия.

Оттогава всяка година по празници наобикаляше математиците от катедрата да предлага средногорско вино, бившите му колеги един след друг се пенсионираха и се разпръснаха, новите не го познаваха. Те предпочитаха маркови питиета.

Все по-трудно му ставаше да поддържа селската къща и да работи лозето. Налегнаха го болести - високо кръвно, изхабени коленни стави и признаци за диабет.

На два пъти крадци обраха безлюдната през студените месеци къща, първия път задигнаха инвентар от бараката - водната помпа, моторната косачка, опразниха от зимнина мазето.

Втория път бяха разбили кухненската врата, задигнали печка, хладилник, обърнали наопаки чекмеджета, освинили стаите.

Нямаше на кого да се оплаче, върху входната врата на приюта отсреща белееше некролог за четирийсет дни на полковника, с новият кмет на селото си нямаха приказка, беше от ДПС.

Реши да продаде имота и да се прибере отново в София. Криво-ляво оправи щетите след обирите, плати на три пъти обява във вестник „Труд”.

Кандидат-купувачи за обирани селски имоти се намираха трудно и цената, която бяха готови да платят - обиждаща.

Докато ги убеждаваше в предимствата на все пак тухлена селска къща с пристроена баня и три декара плододаващо лозе, не забравяше да добави, като сочеше дома за възрастни жени с ментални смущения в някогашната прогимназия отвъд улицата.

„Господине, пък ако един ден съпругата ви евентуално откачи, ще я настаните в приюта отсреща и ще ви е удобно да я наглеждате.”

Купувачите недоумяваха подиграва ли ги, но той настояваше, че тази екстра на имота не е за пренебрегване. Човек никога не знае.