Банко П. Банков

Денят на Доктора мина прилично, попълни сведението за ваксинации в поверените му два района и в ромската махала с минимум угризения.

Най-фрапантно размина броя на отчетените и действително извършени манипулации в гетото.

Там джипитата бяха вдигнали две ръце, раздаваха шоколади и пак не успяваха да подмамят младите ромки да спазват графика за ваксинации.

Петнайсет-шестнайсет годишните мургави първескини бяха наплашени, че докторите ваксинират кърмачетата им, за да ги направят безплодни.

Следобед разправията с шефката му се отложи, извикаха я на съвещание в Министерството. Беше му начислила най-ниски премиални и присъдила незадоволително атестационно ниво.

Няма да мълчи, тя взима комисионни, за да осигури на тарикатите от “Медбио” договори за доставка на залежали дезинфектанти, на по-висока цена, отколкото предлагат конкурентите от “Фармател”.

Ще й го каже в очите, пък като го съкрати, нека протежетата й организират имунизационни кампании в гетото и присъединените села.

Беше единствен мъж в хигиенно епидемиологична инспекция, четирийсет годишен темерут, както беше тръгнало, няма да свие семейство. Леко прегърбен, с гъста кестеновокафява коса, която след миене се къдри.

Рядко гледаше събеседника си в очите и премигваше, бръснеше се небрежно през два дни, острата му брада чернееше. Роднините преценяваха зад гърба му, какъв лекар е той - хигиенист!

Живееше с възрастните си баща и майка, те куцукаха от рано сутрин, да платят такси за вода и електричество, да заредят хладилника с продукти, синът да е изпран и изгладен.

Той си пилееше вечерите по мъжки сбирки на по три-четири бирички, там философстваше за геоцивилизации и произхода на прабългарите.

Ходеше и на симфонични концерти, кефеше го възмущението на възрастни почитателки на виенската класика от съвременни какофонии на Пендерецки и Шнитке.

“Сине, сине, от философстване пари не падат! И приятелите ти - вятър ги вее! Вместо деца да гледате, всяка вечер - на приказки и биричка. Ще ви излезе през носа на старини, но кой ще е жив да види”.

От доста време пропускаше край ушите си оплакванията на майка си, мързеше го да спори със старите.

Каква жена да доведе вкъщи, че и деца да гледат, свряли са се трима души в две стаички и кухня, в блок на четиринайсет етажа.

Днес спира водата, утре - асансьорите.

Майка му хабер няма какво искат днешните жени, цялата му заплата няма да стигне само за козметиките, за бельото и пиенето им.

Хорските родители са подредили синовете си по фирми и държавни агенции, а от неговите - едни съвети, как с труд всичко се постига. Може и да се е постигало, някога.

Майка му все опитваше да го запознава с кандидатки като за него - попреминали госпожици от добри семейства.

На първата среща той бързаше да съобщи колко мизерна е заплатата му, като гледаше встрани и премигваше, впускаше се да обяснява мнението си за алтайската предистория на българите.

Вдигнеше ли телефон да ги потърси повторно, щото майка му настояваше, кандидатките се оказваха заети с едно, с друго, докато възпитано го откажеха.

На четиринайсетия етаж в блока-кула някога бе живял съученикът му Гришата. В мътното време на промените родителите на Гришата се разведоха.

За бащата се шушнеше, че е бил от разузнаването - хубав мъж с полегнали рамене, раздалечени колене, черни очи и маслинена кожа.

Майката беше мълчалива, слаба, с изпито лице, като изтормозена селянка. За нея се разбра, че станала банкерка, то как се става днес директор на гръцка банка, на ортодоксална банка, в стопански обединения.

Банките фалираха, обединенията ги приватизираха, но тя вече директорствуваше другаде. Уж да й търсят отговорност, да я съдят.

Гришата работел при нея, двамата се преместиха отдавна от маломерното апартаментче на четиринайсетия етаж в триетажен мезонет по някакви ливади, манастирски или боянски.

Но запазиха скромното апартаментче, веднъж-два пъти годишно пред блока спираше волво, ауди или каквото там със затъмнени стъкла, банкерката слизаше, слаба, мълчалива, нищо по нея не лъщи и се качваше за час-два на най-горния етаж.

Явочна среща, хорската фантазия работеше. Или пък сантименти по мургавия разузнавач.

Понякога вместо нея идваше Гришата. И по него не личеше, че го бие майчина пара, слаб, ще речеш - недохранен, в скромно костюмче, с вратовръзка и тъмни очила, марковите дрехи подлъгват да са евтини.

Здрависваха се с Доктора, “Как си?” и толкова. Чуждия живот няма как да изживееш и да ти се иска. Пък и не го знаеш точно какъв е.

………………………………

Когато Доктора срещна отново Гришата, съученикът му кой знае защо не слезе от кола със затъмнени стъкла, а идваше откъм училищния двор срещу блока, като обикновен пешеходец.

И дворът бе някак пуст. Дали беше междучасие, ваканция или може би е обявена карантина поради епидемия?

Но аз трябва да знам за карантината, безволно се учуди Доктора. Слънцето уж грееше, но със сива светлина, не се разбираше дали е сутрин или на свечеряване, лято ли е или сух февруари.

Обоклучена пътека, покрита с оронени плочки, пресичаше плешивата градинка между блока и училището.

Край нея, под голите клони на подивели джанки, расли в отчуждени дворове, бяха циментирани крака на скамейки с изджускани плотове.

Двамата се здрависаха и седнаха редом, дето не бе се случвало откакто станаха от един и същи чин някога. Доктора подозря, че отегчението от битието му някак подсказва да седне точно на тази скамейка.

Гришата беше блед, с неподвижен израз, като на снимка. Той довери:

- Мисля, че точно ти и аз сме алтернативата, която всеки от нас търси, няма да почувстваме възрастов и манталитетен дискомфорт. Най-лесно ще стане като си сменим чорапите.

Доктора не изпита любопитство, защо на банкерския потомък ще му трябва алтернатива, нито се усети скандализиран.

Макар да съобразяваше смътно, в някакво друго мерно пространство идеята на Гришата да си сменят чорапите би му изглеждала откачена или поне интимно гадна.

Носеше светлосиви чорапи обути вчера, корясали от пот след обиколка на три здравни кабинета в затънтени индустриални предградия, лекьосани от вакса, но предложението на съученика му се стори естествено, като очаквана учтивост.

Двамата се събуха, повдигайки неудобно боси крака на скамейката, за да не изцапат ходила върху прашасалата пътека, размениха си чорапите.

Гришата си тръгна с докторовите за лев и осемдесет, а Доктора - с черни, дълги до прасците, като за министър, седнал за официална снимка, размяната изглеждаше изгодна.

Защо изглеждаше, трябва да е, бегло се обезпокои Доктора, но не му остана време за колебания.

Пред входа на блока се появи като из засада Катина Цанкова, съкратена научна сътрудничка от философската секция на Академията, вдовица, с омъжена дъщеря в Италия.

Катина беше разпълняла, едролица, с пищен бюст и изпитваше въпиеща нужда от аудитория, независимо дали има желаещи да я слушат и какъв е образователният им ценз.

Задаваше екзистенциални въпроси и когато никой не се отзоваваше на безпокойствата й, отговаряше си сама.

Навремето публикациите й по естетски проблеми будеха унищожителни нападки, затова Цанкова бе се специализирала в право на възмутени отговори и панически опровержения.

Беше с изрусена коса и сламена шапка на бузестата глава, с щедро смъкната на раменете блуза на едри цветя, обула необятно широки бели панталони до под коляното. Сепващо цветно петно в сива времева пауза.

- Докторе, направи ли замяна, за да влезеш в алтернативно отклонение? - поинтересува се тя, сякаш беше в течение на нещата.

Странно, Доктора отново не се учуди, навярно думите, постъпките, оставят следа в етера, която може да се разчете. Винаги бяха оставяли, но някои хора едва отскоро бяха се научили да я разчитат. Катина все пак е интелектуалка.

Сътрудничката в снежно бели панталони продължи, без да дочака отговор:

- Мисля, че идеята е добра, да материализираш чрез предметна размяна на интимни вещи възможност за вариативно бъдеще. Аз пък си смених камизолата с тази на Миленка, от третия етаж. Винаги съм имала едно на ум в тази посока.

Миленка беше стройна като трева, носеста ученичка в абсолвентския клас на националното балетно училище.

Доктора опита да си представи как балерината съчинява публикации на естетически теми в необятната камизола на научна сътрудничка, задачата беше с повишена трудност. И гърдестата Катина да подскача на балетни палци - още повече.

Но щом размяната е извършена, вътрешната мотивация у двете ще да е била налице, човешката душа си е една бездна.

Предпочете да отмине любезно, без да влиза в обсъждане на подробности, хванеш ли се на разговор с научната сътрудничка, половин час го пиши в дефицит.

Понякога му се струваше, че щом го срещне по лятна риза без потник и в лек панталон, го оглежда някак лакомо, сякаш го съблича.

Доктора беше с космат корем и крака, това го притесняваше. Но трябваше да признае, изтълкуваната от дебеланата размяна на чорапите като екзистентна вариативност обясняваше подсъзнателната му готовност да я извърши.

Гледай ти, да замениш битие на скромно платен лекар в хигиенна инспекция с бъдеще на банков наследник! Сепна го секундно колебание, но тогава какъв беше мотивът на Гришата? Що ще той сред вируси и ваксини?

На паркинга пред блока чакаше металносиво ауди със затъмнени стъкла, шофьорът отвори вратата, още преди Доктора да осъзнае, че приема жестът му като подразбиращ се.

Отпусна се на задната седалка, в освежаващ хлад, издухан от климатична инсталация.

Припомни си, че има среща с представител на “Фармател” в дискретен клуб, за да договорят отстраняване на конкуренти от следващата имунизационна кампания, срещу разумен процент; и делови обяд с почетния консул на Исландия за да обсъдят доходността от фармацевтични инвестиции при нисколихвено банково кредитиране.

Като банкерски син вечерта отлиташе на почивка с приятелка-манекенка за карибския остров Маргарита.

Колата запали почти безшумно, изтегли се от паркинга пред блока, тогава откъм храстите в плешивата градина се чу приглушено пукане, сякаш шепа грахови зърна се изсипаха върху затъмненото армирано стъкло, пробиха го и шофьорът клюмна върху арматурното табло.

В миг, дълъг колкото живота му, Доктора съобрази, че колата помита с ламаринен трясък хладилен шкаф със сладоледи, забива се във витрината на отсрещния денонощния магазин и вдига гейзер от разтрошени стъкла.

Битието му на банкерски син приключи с непоносимо остра болка, пронизваща слепоочието.

В необятния хол на триетажен мезонет Гришата издърпа с потна ръка ципа на хладилната чанта с ваксини, прехвърли я през рамо.

Плазмен телевизор, с екран колкото цяла стена, предаваше новини от деня, металносиво ауди помете с трясък хладилен шкаф, заби се във витрина.

Бъдещият доктор, Гришата, извърна глава настрани и докато мигаше, каза “сбогом” на майка си.

Връщаше се да живее като епидемиолог на четиринайсетия етаж в родния си блок.

Вечерта щеше да се види с приятели, на по няколко бутилки бира, щяха да обсъждат съществувало ли е историческо понятие “славяни” или тази етническа категория е имперска руска измислица от средата на деветнайсти век.

…………………….

В мъглява лятна сутрин Доктора натисна бутона на жужащия будилник в обичайния час, надигна се кисел, беше сънувал объркан сън, но го забрави в момента когато задрънча будилникът.

Посегна към фланелката си, преметната през облегалката на стола и сивите чорапи за лев и осемдесет, носени вчера и провесени на пречката под седалката.

Помириса ги, хвърли ги за пране и обу други, тютюневозелени, с препаска над глезена.

Разгледа се в огледалото, прокара длан по наболите си бузи, трябва да се обръсне.

Докато сапунисваше хайдушката си брада, се сети за някогашния си съученик Гришата, блазя му.

И за съкооператорката си научна сътрудничка, дебеланата му се явяваше натрапчиво на сън всяка седмица, досаждаше му с монолозите си, но представата за изобилното й тяло спазматично го мокреше на интимно място. Трябва да признае, ставаше му приятно.

Вечерта имаше среща с приятели в градинска бирария при входа на Южния парк. Щяха да се дърлят на тема българи ли са татарите и да се наливат с бира.

Скромният ергенски живот носи известни плюсове.