Банко П. Банков

Студентският кампус е в бивши трудовашки казарми, ремонтирани за учебни корпуси и общежития, на половин километър от града.

След избухването на демокрацията и ослушването какво ще каже Европа, служенето в трудови войски е преценено за сегрегация, школата за трудови офицери набързо е преобразувана в гражданско училище.

В дългите коридори, под небрежно положен пласт боя тук и там все още прозират надписи „кабинет ПВО” „политкомандир” или „спално - ІІІ рота”.

Ветровитият казармен плац се ползва за паркинг, стандартът на все недоволното българско население, изглежда, се вдига, повечето студенти кормуват коли втора ръка, разнасят лаптопи.

На буренясалата физплощадка с висилка, успоредка и върлина за катерене любители на бодибилдинга броят набирания от вис до гърди, превъртат салта, крадливи погледи на колежки милват изпотени бицепси.

Ниско под казармения плац се гушат панелни квартали, отвъд тях се вдига кога зелена, кога - лисичо-ръждива или продрано-снежна планина.

Близнаците Станимир и Цветослав следват трета година строителство в един и същи курс и учебна група, квартируват на последния етаж в мъжкото общежитие, редуват се да шофират опел кадет с огъната задна броня, пребоядисан в метално-сиво.

Всеки месец получават от Априлци хиляда лева за издръжка с общ запис, баща им е бивш военен, но избива пари в строителния бизнес, когато лапне на търг поръчка от общината, притисне длъжник или преметне клиент-балама, праща и повече. Кой от братята колко харчи от общата сума, е друг въпрос.

Двамата са дългокраки, мургави, със сключени гъсти вежди, носести и с дебели устни, потта им мирише на млад хищник.

В шкафчето над поличката в банята поддържат запас от маркови сапуни, одеколони, дезодоранти и антимикотичен прах за крака.

Носят кожени якета, бутикови дънки и маратонки номер от четирийсет и пет нагоре.

Говорят гръмогласно, с категорични мнения по всякакви въпроси и с балканджийско пренебрежение към буквата „х”. В бързословиците от техните уста Христо е Ристю, чехли - чийли и видях - видяф.

Приличат си, та да ги сбъркаш, само най-близките им приятели са посветени, че Станимир, за отлика от Цветослав, има кафява бенка зад дясното ухо.

Случва се, единият го заболи без причина крак, то значи, че другият се е спънал някъде и ожулил коляно. Единият се колебае дали да извърши някаква шмекерия, на другия нещо му гложде да си залегне над работата.

Гледат на света с четири очи, преценяват го отсам и оттам с два акъла. Във всеки от двамата живее по още един, но вторият веднъж помага, друг път пречи.

На ранни сутрешни лекции Станимир сяда винаги на първия ред в полупразната зала и води подробни записки, не пропуска лабораторни упражнения и заляга от първия ден на семестъра над своите и братови курсови задания.

Бащата чака синовете да се върнат с тапия за строителна квалификация, ще кандидатства за проект с европейско финансиране и е поръчал най-строго Станимир да следи до къде е Цветослав със заверките.

Пусне ли лекторът присъствен списък, Станимир записва името си със синя химикалка, а с лява ръка и черен химикал през ред регистрира за присъстващ Цветослав.

В това време Цветослав си доспива след поредния среднощен купон, будалка се с първокурснички-архитектки в кафенето под лекционните зали, замеря със залъци от пица рунтавия Трифон, който се върти крадливо в краката му.

Мръсно-бозовият пес не е сигурен дали Цветослав ще му подхвърли блажна хапка или ще го срита. Като си изпие кафето и допуши поредната цигара, бъдещият строител се вясва за час-два на занятия, за да провери до къде е напреднал брат му с преподадения материал.

След това ще го намериш най-често на превърнатия в паркинг казармен плац. Там, вдигнал капака на раздрънкания опел, проверява нивата на маслото и антифриза, прошкурва клеми, затяга гайки, разменя местата на гуми. Колата е по-взискателна от любовница, всеки ден иска да й отделяш време.

Подсигурил тягата на четири колела, през вечер Цветослав ухажва Силвето в модна дискотека в квартала под кампуса. Силвето е бъдеща архитектка, стройна и дълговрата черноока красавица, с коса изрусена и сплетена на африкански плитки.

С хапливи претенции към колата на Цветослав, заведенията, в които я води и дълбочината на джоба му. Бащата на Силвето стопанисва четири свинеферми и арендува петнайсет хиляди декара пшеница в Белослатинско.

Всяко лято по жътва се стреля с конкуренти-арендатори, затова шофира брониран джип, осъмва и замръква с трима бодигарда и е поръчал Силвето да си уреди живота в по-такава среда, като от архитекти. За пари тя няма да мисли.

Докато през вечер Силвето и Цветослав посръбват „Мохито”, пушат „Филип Морис” и се гледат с примрежени погледи на мартенски котки под мигащите светлини в някоя дискотека, Станимир прибира своето и братово пране от сушилнята, глади ризи и панталони.

Безредието в стаята го нервира, изхвърля фасове от препълнените пепелници, бирените бутилки, натъркаляни под кревата на Цветослав, минава мокета с прахосмукачка. Сега вече може да се отдаде на свои страсти пред синкавия екран на лаптопа.

Пресмята с подробности моментови диаграми в две стоманобетонни плочи според своето и братово задание, чертае календарни графици за изпълнение на строителни работи.

Освен това проучва по интернет битката при Ватерлоо и пътя на немската ескадра, командвана от адмирал Шпее до потопяването й във Фолкландското сражение през Първата световна война.

Тайната страст на Станимир е историята на сухопътни и морски битки.

Късно вечерта, след високоградусни изпълнения в дискотеката, Цветослав върти нахакано волана по криволиците към кампуса. Силвето обляга буза на рамото му, посяга предизвикателно към едно Цветославово място, разсейва го. Той я перва през ръката, подхвърля й:

- Дай да намерим едно гадже на брата, ще си профука следването със смятане, зубкане и интернет.

- Че как ще ухажва брат ти гадже? Ще й приказва за оразмеряване по стоманобетон или за битката на Крум и Никифор във Върбишки проход. Ще знаеш, гаджета за зубъри напоследък въобще не се намират - дава презрителната си експертна оценка Силвето.

- Бе, някоя мадама, закъсала със заверките, знаеш че братът е бог на заверките. Ще й оправи семестъра като едното нищо.

- Освен да помисля, има една Славка, от трета група, осемдесет кила и отгоре, ама каква е претенция…..

Силвето пали тънка дамска цигара, огънчето от запалката близва челото й, пресечено от бръчка, подсказваща разсъждение.

Разсмива я внезапна хрумка, пришепва нещо на ухото на Цветослав, той също се дави от смях, едва не изпуска кормилото.

…………………

Денят за „заварка” между Станимир и „мадамата”, препоръчана от Силвето, се случи насред изпитна сесия. Сутринта близнаците се явяваха на „Сградна механика”.

Екзаминаторът беше нервозен, наскоро хабилитиран доцент, прехвърлили петдесетте, с мишо лице. Заради дългото чакане на лелеяното доцентство все гледаше да си го изкара на студентите, предупреждаваше, заплашваше. Зад гърба му аудиторията го именуваше „Шпингата”.

Станимир се нагласи за изпита с трикотажна жилетка в тютюнево, а Цветослав облече традиционното черно яке, келешки късо до кръста, с множество джобове, в които можеха да се сгънат полезни неща.

На изпит никога не ходеха еднакво облечени. След като изтеглиха билети, седнаха далече един от друг, за да предотвратят възможни обвинения за подсказване или преписване.

Зад разтворените прозорци планината зеленееше мъхаво, юнски преспи все още ближеха гребена й, но в залата намирисваше на потен страх и дебнене. Шпингата от време на време скачаше от катедрата, ровеше изписани листи, надничаше под плотове, търсеше пищови и отправяше пискливи предупреждения срещу опити за измама и евентуалните измамници.

Станимир си разви теоретичния въпрос дума по дума според както бе го преподал доцентът, скицира старателно и котира диаграмите на усилията, и стана да говори втори.

Подозренията на изпитващия разколеба с дословни извадки от лекциите му и с изчерпателни отговори на допълнителни въпроса. Доцентът хъмкаше скептично, чудеше се за какво да се хване още, но накрая вписа оценката в книжката му.

Станимир тръгна кротко покрай банките, на въпросителните погледи на залегналите зад тях показа тържествуващо с ръка, “Пет!”.

В това време Цветослав кротуваше на далечна задна банка и даваше вид, че умува над билета, пишеше, задраскваше. Измоли да отиде до тоалетната, пуснаха го с предупреждения да се върне веднага.

В тоалетната го чакаше Станимир. Цветослав обясни набързо на какъв билет е налетял, смени якето си с братовата жилетка и запали жадно цигара.

Станимир се върна, по-нисък от трева, в залата, седна на Цветославовото място и се захвана да сглоби каквото свари по въпроса и задачите от братовия билет.

Шпингата бе предупредил, че в единайсет и половина ще събере изписаните листи, кой до където е стигнал и започва да препитва устно.

По тази изпипана от близнаците технология срещу името на Цветослав в изпитния протокол беше вписана оценка среден три, като на екзаминирания бе направена злъчна забележка да се поучи от старанието на брата си - близнак.

Вечерта, в келешко черно яке, изкъпан и дезодориран, Цветослав се появи на паркинга, запали доволно цигара, този ден нещата се нареждаха яко. С прилично закъснение пристигна Славка, осемдесет кила мадама в боди блузка, гол пъп и марков панталон, опнат до скъсване.

Като се представи за Станимир, Цветослав я покани галантно в колата и отпрашиха към дискотеките в ниското, за да я омагьоса от името на зубъра.

Тази задача беше и по-приятна, и доста по-лесна, отколкото онази, с която бе се справил брат му сутринта.

Предвиждаше се Станимир да влезе в ролята си на обожател от следваща среща, след като Цветослав „опече” работата. В съвременния свят специализацията и разделението на труда гарантират ефективност.

Само че след седмица далаверата се разсъхна, защото Силвето се скара с Цветослав по подозрение за флирт с трета мадама.

Осведоми дебеланата за играта, която играят близнаците, Славка вдигна шумен скандал на поклонника си, който и да беше, зашлеви му яка плесница и се разделиха.

Но доносът до декана, че близнаците си взимат изпитите с измама, остана без последствие, до възможност за доказване.

Известно време Станимир и Цветослав негодуваха един от друг, пък постепенно им мина, как да се сърдиш на половината от себе си, каквато и да е тя.

Случиха се по-големи неприятности, конкуренти подпалиха бащиния склад със строителни материали в Априлци.

Граденето на пазарна икономика изпреварваше съблюдаването на пазарна нравственост.

Месечната субсидия намаля двойно, наложи се да си помагат за издръжката, Станимир изработваше евтино чужди курсови проекти, а Цветослав сновеше с колата вечер между дискотеките като нелегално такси.

Все по-често в просъница им се струваше, че почват да не усещат половината от себе си, че тя е тръгнала нанякъде по свой път и че това рано или късно е трябвало да се случи. Но празнината оставаше.