Иван Нечипорук

превод: Елка Няголова

НЕ ГОВОРИ С МЕН ЗА ВОЙНАТА

Защо разбуждаш в мене таз печал,
защо тревожиш чувствата ранени?
Ненужна - болката. И огънят случаен е,
войната не ми спомняй в този час!
Поговори за постмодерна с мене!

Да бъбрим с теб за вятъра, тревата,
спори със мен за вечността! Да, пробвай.
За Питер ми разправяй, за Москва,
да плисне светлина от този говор…

А пък войната… тя е в мен до гроба…

***
Днес Смъртта коси града свободно.
Грохотът минута не утихва.
„Смерч” и „Град” във тъмното ни бомбят…
И разпитва малката Трохичка:

„Мамо, да умираш, колко болката е?
Тъй, както бодването ли с игличка?”

Тръпне, от печал и скръб превзета…
Отговаря на въпроса тихо мама,
за да не внушава страх в детето си:
„Не боли. Ухапва те… комар.”

Сълзи от безсилие просветват.
А снарядите летят кошмарно.

***
Не топлинка в декември, а балсам…
Не вярваме на зимата. И опнати са нервите.
Тревогите издуха развигорът сам.
Очакваме мира мечтан със недоверие.
На прицел. И под гнета непрестанен
на тази самоходна артилерия.

Градът е уморен, отърсен от тъгата.
И в смъртен страх живее - това ли е идеята?
Не мисли де е синорът между любов и ад.
Какви интриги пак ще натъкмят злодеите?
Какви горчилки чакаме - пожар, ракети „град”?
Текат минути мирни… Минутите последни!

ДНЕС

В това Днес тревожно и страшно е.
Но да избягаш е невъзможно.
Небесният купол покрит е с багреница.
Денят е полепнал на Юда по кожата.

О, Боже, отново са брат срещу брата!
И в кърви реката Епоха разлива се…
И лекомислена, зловеща разплата
бразди това Днес със отврат безсмислен.

В момента мирът е прекрасно слово.
И недостъпно за днес понятие.
А вой истеричен от Киев отново
се чува. И колят се безумните братя.