Теодор Крижка

превод: Елка Няголова

РАЙСКО ДЪРВО

Небето е само едно по-голямо синьо дърво.
Листата му - бели и трепетни, светят в короната.
Доброто и Злото наливат плода на живота.
Вкусът му? Небцето малко по малко ще пробва.

Откъсваш ми плод и ме каниш сам да го вкуся,
Но ти вече гризна от него и сама хапна.
Красив е плодът, но отблъскващ, свивам устни,
но се присегнахме жадни, сокът му капеше.

Има толкова много Адамовци сега под дървото.
И толкова много Еви, ала само една
до мене вървеше през храма и залата сводеста,
подаде ми плод, а ми каза: Не яж веднага.

Дървото небесно навежда се към есента си,
събираш вече листата ръждиви и руси,
не плод, а звезди ни донесе, да - тях е търсил,
със весел смях един от нашите внуци.

ОБРАЗ

По-рано преди човека бяха все пак реките,
но те, кой знае защо, го дразнеха често.
И тъй, сътвори човекът такъв век велик,
че и от платина градеше всяко речно течение.

Реката е кротка, тя има достатъчно време,
тече и пресича преградите, урвите зинали.
Понякога страшно е тъжна и изумена,
защото до връх е препълнена от хорски сълзи.

Аз също такава река съм, прекипнала от печал.
На капки изтича кръвта ми топла от болка,
докато съвсем изтече, до сетния ден и час,
от мене тази любов - диалектът на Бога.