Йото Пацов

Казват, че майка му го била повила в черен повой след раждането, че баба му го била захранила на цигла, та затова бил такъв.

Вярно ли е, не е ли вярно - вече няма кой да каже, защото на Кольо Каръка още преди Водици тази година му чукнаха седемдесет лазарника.

А това, както се сещате, означава, че се е родил през Мръсните дни барабар с разните там таласъми, караконджули и върколаци.

Иначе си е най-обикновен наш комшия - дочените дрешки, гумените цървули, избелелия каскет, тютюн контрабанда и каменарка - най-много две големи при бай Иван Калайджийски.

Пръскаше си асмите, копаеше си градината, режеше си лозицето, гледаше си прасето Викенти и кокошките с петела Личко, хранеше си помияра Спартак ужким да го пази. Тих и прибран човек, редовна работа.

Само че да го не среща човек в пътя.

Ценко Клюсата например тръгнал за риба и не щеш ли - Кольо Каръка му пресякъл пътя. Стигнал Ценко на брега над яза, разпънал въдицата, набол червейчето и още с първото замятане така оплел конеца във върбака, че покъсал всичко, напсувал и се прибрал - та ходил колкото да види, че вира ври от риба.

Асан се главил да изхвърли тора от обора на Тоно Трактора, натоварил каруцата да я кара на Вита нелегално, ама срещнал и той Кольо Каръка.

Стигнал до трафопоста, ес-ес на коня да даде гъзнем, та да му е по на сгода, ама не можал да спре навреме та айде и каруца, и кон, и Асан глупав от брега - във вира. Едвам се оправил да изгази по плиткото до другия бряг, че тоя стръмен, нема начин да излезе.

Данчо, откакто отбиха телетата носи по къщите мляко както се казва - по абонамент. И всяка сутрин се нишка покрай мрежи и дувари да не би да мерне някъде Кольо Каръка, че види ли го - край, млякото се пресича още щом го сложиш на печката.

Цвети и Наско си ходят година вече, разбрали са се, и с техните са се разбрали, за сватба се гласят. И една вечер се разхождат по моста, спрели над водата, целуват се, по едно време зад тях - „Добър вечер”.

Обърнали се, „Добър вечер” и те, и на лампата го видели - Кольо Каръка. Та се изпокарали за нема нищо още същата вечер, Цвети с рев у тях, Наско на сутринта си хванал пътя за Ловеч, та сега и старите си не говорят…

Милко и Коцето отишли да се черпят при Ханко Подънека, станало среднощ, те си тръгнали, яхнали моторетката на Милко и се засилили надолу. И не щеш ли - във фара Кольо Къръка, крачи насреща и пуши цигара.

Де ходи по това време? Само пакост да прави. Подминали го, карат към Долния мост, ама от гаража на Влади на заден, ама пъргаво изскочила кола, и като се треснали в нея ела гледай - полиция, бърза помощ, приказки из селото…

Добре, че малкия дявол, строшено нема и смърт също. Та като се върнаха от болницата бая се чудиха дали да не изпребият Кольо, ама се сетиха, че от едното му виждане щеха да си откъснат главите, а какво ще стане, ако му посегнат - само лукавия знае…

Пък и съвест ги налегна - сам като кукувица човек, жена му умря млада, никой я не помни, синчето му след казармата остана на свръхсрочна и така и не се прибра повече по село, сиромашия и самотия, как да го не пожалиш…

Та решиха друго - да отърват селото от този карък, да се не оглежда кой накъдето тръгне и да не се връща щом го срещне.

Споделиха плановете си с Ханко, обадиха се тримата на отец Евгений в Луковит, който си беше и наш селски свещеник, и той кандиса.

И на Великден тримата и отеца с котлето с китката тръгнаха към Кольо, да ръси попа и да гони бесовете, та да се куртулиса селото от този кутсуз.

Та както разправяше после Ханко Кольо ги приел, като му казали, че такъв е редът и нема да плаща нищо, та отец Евгений поръсил първо него, после навсякъде в къщата, в градината, в двора, че и кокошките, и Личко, и Викенти, и Спартак. И тех тримата поръсил.

Та сега чакаме да видим дали ще хване дикиш ръсенето, ама нещо не ни се верва, защото разбрахме, че още преди да се прибере у тях отец Евгений видял, че му се е спукало котлето…