КАЗАНОВАТА
Данчо Казановата бе прочут местен бизнесмен, чиито възход бе предопределен от предишното му положение на магазинер на ТКЗС-то.
Тези четири букви означават „Трудово кооперативно земеделско стопанство” - това го казвам за тези, които са забравили и за тези, които се правят, че са забравили.
Когато избухна демокрацията у нас Данчо не се бави никак и се втурна презглава в разни начинания, които задължително трябваше да го превърнат в първия милионер в Ъглен.
Среден на ръст, сух, черничък, но синеок и много енергичен, до това време той беше известен преди всичко с безкрайните и безсрамните си похождения из така наречените битови стаи на животинските ферми, където предимно млади циганки се грижеха за животните.
Неутолимата му страст на неуморен любовник сериозно подкопа здравето му, защото мъже, братя, бащи и просто влюбени му правеха засади, и често кротко преживящите из оборите в стопанския двор добичета се смръзваха от виковете, писъците и псувните на бития безмилостно от цигански бойни групи Казанова.
Тези терористични интервенции обаче нямаха никакъв ефект - набезите на Данчо продължаваха, и единственият резултат беше, че Мето Въджишки му лепна прякора Казановата, а удар с казма му повреди дясното коляно, та сега като ходеше климаше ту на една, ту на друга страна.
По-късно станаха очевидни и демографските последствия от неговите похождения - в махалата на баира се навъдиха толкова много малки пъргави циганчета със сини очички, че бащите им се видяха в чудо как да обясняват тази генетична аномалия, а майките срамежливо и благоразумно си мълчаха.
Но ТКЗС-то умря в джобовете на ликвидаторите и Данчо се втурна в производството на червен пипер, доловил насъщната необходимост на българина от него - как например ще си запържиш боба, като на пазара няма червен пипер?
Само че и червените чушки бяха кът, той купуваше където намери, сушеше, мелеше - но слаба работа, търсенето голямо, производството никакво.
Докато една есенна нощ получи просветление - шипки! На другия ден всичко живо - и куцо, и сакато от Кючук Египет, което можеше да се придвижва само, плъзна по баирите да бере шипки.
Не знам къде му излизаше сметката, че купуваше чушките по два лева, а шипките по шест, но работата с пипера потръгна. Вярно, злите езици говореха, че за тежест добавял и смляни червени тухли, ама не съм чул някой да се оплаква.
Само че конкуренцията голяма, печалбата мижава, та той се ориентира към друг бизнес. Отвори кръчма. Сам метеше, сам миеше, сам наливаше, сам сервираше, и сам пиеше с всеки, който се отбие при него.
Не беше лесно, случваше се да заспи зад тезгяха още преди последните клиенти да напуснат, но файда имаше.
Пролича си по това, че започна да строи трети етаж на къщата си, и като го подпитваха - бе ти ни жена, ни дете, ни коте - за какво ти е това? - той най-много да намигне и да отговори многозначително - ще видиш!
А като видяха, че на всеки горен етаж прави баня и тоалетна - нечувано нещо в Ъглен - работата се попроясни, та Вальо Боровански обясни:
- Абе решил е да изпълни указа на Вълко Червенков отпреди шейсет и кусур години, нали помните? Във всяко село да има хотел, ресторант и магазин - хо-ре-маг, сещате ли се? От всичко това май само ресторанта остана, та на него почнахме да викаме хоремаг, демек - кръчма. Та и Данчо ще прави хоремаг, а да ни е честито!
Само че Вальо бе забравил, че Данчо Казановата доразвива творчески всяка идея, и затова и той, както и другите постоянни посетители на кръчмата „Джумбиш”, както бе написано над входа и, направо загубиха ума и дума, когато една вечер след завършване на строителството той им съобщи, че под прикритието на хотел „Джумбиш” той всъщност отваря в Ъглен публичен дом!
И че това е, което най-много липсва на Ъглен, за да се присъедини и той към общността на цивилизованите страни, с които по този начин ние ставаме баджанаци!
Още на другия ден Данчо докара от Бежаново и от Буков лък четири мургави момичета с минижупи, нарисувани и нагиздени с лъскави елечета, с щедри деколтета и ярки маникюри, които без никакво колебание насядаха по масите при наличните пияници.
Това беше представата на Данчо за публичен дом - беше изучавал практиката от показваните в долнопробните каубойски филми, затова допълни табелата на входа, та стана „Джумбиш Saloon”.
Прелестните госпожици обаче не отбелязаха никакъв успех при постоянното присъствие въпреки професионално премрежените погледи, многообещаващите усмивки, показването на палави езичета, побутване с краче и даже скланяне на главица на мъжко рамо.
Нищо. Пияниците напуснаха скоропостижно, а Данчо вдигна рамене, разпери ръце и се обърна към госпожиците:
- Селяндури…
Кръчмата се изпразни, само момичетата се събраха на една маса пред тезгяха и започнаха да си говорят техни работи, като току се кикотеха.
Данчо ги почерпи коя каквото си поиска, сипа и на себе си една мастика.
Вестта за начинанието му бе гръмнала и в съседните села, но цял ден никой не мина, та освен провалените продажби на нежни преживявания и нормалната консумация на алкохол спадна до нулата.
Продължи да се черпи с момичетата, седна при тях, но разговорът не потръгна. А когато времето напредна и той си направи устата да заведе безплатно най-пищната - Джина, която всъщност се казваше Надежда, в спалнята си, получи присмехулен отказ:
- Абе аз ако ще си легам с тебе, да си бех останала при мъжа си, бе!
Така той разбра, че прякорът му на безотказен покорител на женската хубост вече е само напомняне за по-щедри времена.
Та те се качиха по етажите да спят самички, той пи още няколко мастики и не усети как пак заспа зад тезгяха, както си му беше обичаят…
На другия ден валеше из ведро, пороят пред кръчмата препускаше по нанадолнището, улуците пееха.
Но на Данчо никак не му беше до песен - отвори кръчмата в девет, в десет госпожиците слязоха сънени и мрачни, без добрутро.
Той им каза, че в хладилника има яйца, ако искат - да си опържат за закуска. Те поискаха да им плати, както се бяха разбрали.
Той им каза, че нема за какво да им плаща, напротив, те са спали в хотела - те трябва да му платят.
Едната се обади на брат си в Бежаново, та май нещата тръгнаха на зле за Данчо. Но той упорстваше - за какво да ви плащам - че си пихте пиенето, че спахте на чисто, че ви карам насам-натам, а файда от вас колкото от муха мед.
Продължиха да се надпират, Джина влезе зад тезгяха, наля в четири чаши джин, допълни го с тоник и раздаде чашите на другарките си.
Данчо се пресегна, та и той си наля една мастика, запали. Поеха си дъх след кавгата, и в този момент пристигна брата от Бежаново - як и млад циганин по потник, нашарен от татуировки:
- Кво става тука? Плати ли ви?
- Не, и не ще.
- Ще ще.
Тръгна към Данчо и без никакво бавене му заби един ляв прав в носа, и преди той да падне, както се беше приготвил, заби юмрук в стомаха му.
Данчо изключи още във въздуха, строполи се на дюшемето, и докато юнакът от Бежаново разтриваше ръката си, госпожиците хванаха Казановата за ръце и крака, и къде с носене, къде с влачене го затътриха през вратата, през тротоара и го хвърлиха в пороя, което сигурно беше за да охладят страстите му в периода на началното натрупване на капитала…
