В НАШАТА СЕЛСКА КЪЩА

Иван Хаджимарчев

В нашта стара селска къща
всеки с нещо е желан:
татко - трезвен да се връща,
мама - с лик да е засмян.

По-големките ми братя
да се учат със успех,
а сестричето ми Катя
бързо, бързо да расте.

Котката да не лудува,
само мишки да лови;
да преде и да мирува,
край огнището да спи.

Кучето ми - верен дворник -
нощем винаги да бди,
ако някой зъл злосторник
иде да ни пакости.

Кравата да дава мляко,
воловете да орат,
та през лятото най-яка
жетва да е този път.

Петлю наш да кукурига,
да ни буди заранта,
татко ралото да дига,
да не бави оранта.

А кокошките да дават
все по-честичко яйца;
в полозите да остават,
за да имат и деца.

Грухчо-грух да дебелее,
тлъста мас да трупа той,
та когато отговеем
да не готвиме със лой.

Питайте за мене вкъщи:
аз пък - ще ви кажат там -
всичко ям и не се мръщя,
за да пораста голям.

———————–

в. „Весела дружина”, бр. 6, 18.10.1945 г.