БАЛЕРИНА
БАЛЕРИНА
Танцувах аз… Насън или наяве,
не знаех нищо за света навън.
Но може би това, което става,
е нечий черен, наркотичен сън?
А моят сън е цял във снежнобяло,
и там се случват приказни неща.
И ослепява блясъкът на бала,
и невъзможно нежна е нощта.
А изгревът до болка иреален
ще бъде като кръв невинна ален.
Като ножове ще са първите лъчи.
Дали е още рано или късно?
Но танцът и сънят не се прекъсват,
и музиката все така звучи…
ОЩЕ ЕДНА БАЛЕРИНА
…Изкуството на танца е едно
изкуство да се чувстваме щастливи.
Разделяш се с реалностите, но
тялото с душата ти се сливат.
Изкуството на танца може би
е като сън чудесен, като полет.
Красиви стават нашите съдби
паролите на идващата пролет.
И нямат край сънят и пролетта.
Отваря се към Вечността вратата.
Изкуството на танца е мечта,
която не понася грозотата.
Игра вълшебна заради самата
игра, а не заради резултата.
АСТЕРОИД
Летя.
Парче скала.
Огромен ръбест, черен камък.
И от звездите озарен, блестя.
Летя.
А покрай мен и лед, и пламък
космически.
А Звездата Тя…
Тя тегли ме към себе си,
дори не подозира,
че сблъсъкът с хвърчащите скали
довежда, както всички астрономи
прогнозират,
до новия вселенски катаклизъм!
Ще се опитам аз все пак да я подмина,
ще се опитам аз да я спася.
Звездата Тя все пак не е камина,
за да я паля и да я гася!
Чия ръка ме хвърли
в тази междузвездна бездна,
в която рухвам,
безнадеждно смел,
във полета безсмислен, безполезен,
със скорост страшна
и с неясна цел?
ПРОИЗШЕСТВИЕ
Ах, колко хубаво ни беше в механата!
Сред дяволската пустош райски кът!
Изпихме виното. Погълнахме храната
и тръгнахме по междуселски път.
Летяхме в тъмнината към звездите
и сякаш стигнахме до края на света.
Но изведнъж Съдбата не ни пита
колата ни заседна във калта!
И ние дружно бутахме колата,
но с всичките си конски сили тя
буксуваше. Това ли бе отплата
за празника ни, който отлетя?
Все още бутаме със сетните си сили.
В калта сме. И не сме като преди.
Но гледаме все още, Боже мили,
към твоите усмихнати звезди.
