Змей Горянин

УТРО

Утрото започва с шепот тих -
прелестен, като Давидов стих:
зашептява вятърът в гората
и разбужда птичките, цветята,
злаковете сочни, миризливи,
ручеите бързи, приказливи,
мъховете меки по скалите,
малките мушици и пчелите
и на изток - слънцето, което
с топли багри румени небето.

Бог от свода модър се навежда,
ласкаво земята Си поглежда
и разсипва със десница свята
тежките елмази на росата.

Слънцето изгрява и тогава
весело клепалото запява
и звънът му леко-леко литва,
като благодарствена молитва.

ПАК ИДВА НОЩ

Пак идва нощ. Небето потъмнява,
като цветче на морава тинтява.

Лек вятър с дъх на чубрица и здравец
погалва кротко тъмните дъбрави.

И шепотът на техните върхари
се слива с глас на медни хлопотари

и със звъна на старото клепало
за вечерна молитва прозвъняло.

БОЖА БЛАГОДАТ

Съмна. Леко се понесе
над гората синкав дим,
сякаш Ангел чист небесен
със тимян я покади.

И когато светлолика
блясна бялата зора,
Божа благодат заблика
из зелената гора:

то бе звук и лек и весел -
старото клепало бе
разлюляло свойта песен
чак до синьото небе.

УТРИННИЯТ ВЯТЪР

Със дъха на горската поляна,
от лъчите слънчеви обляна,
утринният вятър ми донесе
и гласа на непозната песен.

Вслушах се в песента и ето:
нещо топло стопли ми сърцето:
сякаш в мен бе слънцето изгряло
със звъна на старото клепало.

ПЕСЕН

Във манастира са на гости
дошли и учени и прости,

и всички среща приветливо
със звън клепалото звънливо,

и всекиго дарява щедро
с трошица от небето ведро,

с благословия чиста, свята
и със утеха за душата:

че Бог добрите ще отсъди
с любов и прошка и ще бъде

с тях в чудния светлик на рая
на безконечността до края.

————————

сп. „Духовна култура”, бр. 3-4, 1952 г., подписано: Станимир Станев