Ангел Каралийчев

Веднъж дяволът огладнял. Дояло му се крехко агънце. Видял стадото на овчаря Спас, приближил се и рекъл: „Ще излъжа овчаря, ще го накарам да иде в село и като се махне ще си избера най-хубавото агънце.”

- Добро утро, Спасе! - провикнал се дяволът.

- За мен всички утрини са добри,- отговорил Спас.

- Като идех насам, - минах край твоята къща.

- Там ти бил пътя, там си минал.

- Видях жена ти, - добавил дяволът.

- Господ тъкмо за туй ти е дал очи, да виждаш. Не си сляп, че да не виждаш.

- Жена ти роди.

- Жената е от Бога дарена и благословена да ражда деца.

- Но трябва да ти кажа, че жена ти роди две деца и - двете мъжки.

- Брат подир брата върви.

- Едното дете умря.

- Бог дал - Бог взел.

- И второто умря.

- Брат подир брата дошъл, брат подир брата си отишъл.

- Спасе, от жал умря и жена ти.

- Бог да я прости, - всички ще умрем. Кой не се е родил, той няма да умре.

- Брат ти закла черния вол.

- Дояло му се месо - заклал го.

- За тебе остави главата.

- Главен човек - глави яде.

- Добре, ама кучката изяде главата.

- Хубаво е сторила - тя сега храни девет кученца.

- Брат ти утрепа кучката.

- Какво търсила - туй намерила.

- Като я утрепа, брат ти я извлече на бунището.

- Там й е мястото, тя винаги там си лежеше.

Дяволът мислил, мислил, с какво друго да излъже Спас, но като не можал нищо да измисли, от мъка и яд се пукнал.

Оттогава по света няма дяволи.

———————-

сп. „Християнче”, бр. 6, 03.1939 г.