Демян Бедни

превод: Николай Соколов

В леса преди години пет
разхождал господаря си коняр напет.
Конярът Филка пъчел плещи,
момче на място - цял юнак…
- Я гледай, станал лес, а беше пущинак! -
сечта посочил старият помешчик…
- Как мислиш, Филенка? Дървета - като свещ!
И пръчки имат, виж! Цял сноп да насечеш!
Хм… пръчките добре мужика усмиряват…
- Е, да! - измънкал Филка с поглед ядовит…
- Чудесни пръчици… от сорт и от чешит…
Пораснат ли, от тях добри криваци стават…

Читателю, поуката нали разбра?
Расте с годините и младата гора!