Евгений Авдиенко

превод: Николай Соколов

Ах, беда неповторима:
сто Наташи в блока има!
Щом се съберат на двора,
по балконите говорят:
- Не видяхте ли Наташа?
- Вашата ли?
- Нашата!
- Вашата ли?
- Нашата!
- Черничката!
- Светлокосата!
- Не! Онази чипоносата!
Чуе ли се глас:
- Наташа!
Сто Наташи са на крак!
Някой викне ли изплашен -
сто Наташи тичат пак…
Ах, от тези сто Наташи,
няма в блоковете наши
миг покой
до късен мрак!