СЛОБО ЕМИГРАНТА
- Искаш ли да се поразходим малко извън София? - попита отец Тома жена си.
- Къде ще ходим?
- Към сръбската граница.
- Какво ще дирим там?
- Ще посетим един манастир. Трябва да занеса малко пари на монахинята, която го обитава отскоро. Беше при нас свещопродавачка. Наши енориаши събраха известна сума и ме помолиха да й я предам за ремонт на манастирските постройки.
- Добре, да тръгваме.
Манастирът се намираше в долината край близката река, заобиколен от островърхи скали, които сякаш бдяха над него като стражи.
Манастирските постройки бяха стари кирпичени сгради, нуждаещи се от много грижи и средства, за да добият приличен за окото вид.
Каменната църквичка пък изглеждаше като забодена брошка върху гърдите на близката скала.
Сестра Евфимия ги посрещна радушно, почерпи ги с турско кафе и им заразправя историята на манастира. Около нея постоянно се навъртаха няколко котета и когато тя спираше за миг да говори, те започваха да мяукат настойчиво, сякаш я подсещаха докъде е стигнала в разказа си и я подканяха да продължи.
- Това са моите послушници - поясни присъствието им в обителта монахинята.
- А оня господин там? - посочи отец Тома кучето, което ги бе посрещнало приветливо, въртейки опашка, а сега стоеше мирно край тях и снизходително наблюдаваше палуващите котета. - Той да не би да е техният духовен надзорник?
- Това е Слобо, Слободан емигранта. Интересна е неговата история. Той е ловно куче, птичар. Озова се преди няколко месеца в манастира, явно се бе загубил. Помолих моя приятелка да го снима и да качи снимката му в социалните мрежи, за да открием притежателя му. След месец-два дойде неговият стопанин, сръбски ловец, и си го прибра, но след известно време Слобо отново се появи и сега е невъзвращенец. Явно тук му харесва.
- Навярно е останал в манастира, за да се кае за греховете си? - пошегува се свещеникът. - Кой знае колко погубени птичи животи лежат на съвестта му?
Слобо, който досега мълчеше, заскимтя, дали в знак на съгласие с казаното от отеца или не, или пък по-скоро, защото разбираше, че говорят за него.
Отец Тома и презвитерата му поседяха още малко на сладка раздумка със сестра Евфимия и си тръгнаха. Слобо ги изпрати до манастирската порта и им помаха с опашка.
- Добре си прекарахме, нали? Чист въздух, спокойствие, приятни домакини… - каза по пътя свещеникът на жена си.
- На теб май най-много ти допадна Слобо. И на мен ми хареса, но не бих издържала дълго време в тази пустош, дори да имах такова добро другарче като Слобо.
- Да ти кажа честно, мисля си, ако стигна пенсионна възраст, да се оттегля в някое село на спокойствие или в такъв манастир. Например, в манастирчето край твоето родно село.
- Аз на село не се връщам! - отсече презвитерата.
Отец Тома си замълча. Пред очите му още беше Слобо, който му махаше с опашка за довиждане.
