Кремена Митева

Лесната на пръв поглед задача да се напише кратък очерк за обшественозначима личност, всъщност се оказва предизвикателство, тъй като е трудно да се разграничат професионалните занимания на човека от цялостната му фигура.

Неслучайно в разговорите си с Катрин Портвен Цветан Тодоров обобщава: „Може да натрупаш всички информации, да събереш всички обстоятелства, това няма да е достатъчно, за да изградиш механично един индивид и неговата мисъл”.

Така е. Почти невъзможно е да представиш някого убедително и живо. Дори да нарисуваш външния портрет, не е лесно да му вдъхнеш душа, защото за такова чудо се изисква божествена сила.

Напълно съзнавайки своята отговорност, в този текст ще ви срещнем с един български учен - проф. д.ф.н. Иван Сарандев, ще се опитаме да пребиваваме в неговия свят, окуражени от китайската мъдрост, че и „най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет”.

Разбира се, съвсем не си поставяме целта да направим обстоен словесен портрет на литературоведа. За да изпълним такава сложна задача, трябва да сме били по-близо до учения - в човешки или в професионален план.

Ние не сме имали подобна привилегия. Освен това изследователи, контактували по-често и по-директно с проф. Сарандев, като проф. Ивайло Христов и д-р Радка Пенчева, написаха преди време обзорни статии за сериозните му научни постижения.

Литературен историк, критик, журналист, редактор, организатор на научни форуми, университетски преподавател, научен ръководител и рецензент на дипломни и докторантски работи - това са само част от лицата на учения.

В широкия кръг на неговите интереси се поместват фигури като Пенчо Славейков, Боян Пенев, Емилиян Станев, Елисавета Багряна, Валери Петров, Павел Матев и много други.

Не по-малко значими са изследванията на проф. Сарандев върху българския литературен авангард; а една от последните му книги е двутомникът върху историята на българската литература между 1918 и 1945 година.

Според нас обаче особен акцент трябва да се постави върху дългогодишните занимания на учения с литературно анкетиране. В края на 1974 г. към Института за литература при БАН (секция „История на българската литература след Освобождението”) е създадена проблемната група „Литературни анкети” с редакционна колегия: акад. Георги Цанев, проф. Стоян Каролев, ст.н.с. Тончо Жечев, ст.н.с. Иван Цветков и н.с. Иван Сарандев.

Всъщност ръководител на групата е Иван Сарандев, а секретар - Катя Янева. Първата анкета е на самия ръководител с писателя Емилиян Станев.

Нейното публикуване през 1977 г. поставя началото на цялата поредица, отпечатвана от издателството на БАН, от „Български писател” и „Наука и изкуство”.

Литературните анкети са замислени като продължение на усилията на няколко големи български учени - проф. Иван Шишманов, проф. Михаил Арнаудов и проф. Спиридон Казанджиев.

Известни са техните анкети с Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов и Йордан Йовков.

За тези почти 45 години Институтът за литература успява да подготви и издаде около 40 анкети със знакови фигури в литературния живот на България.

Това е една представителна поредица, която стои в основата на редица по-късни изследвания и има за цел да събере достатъчно документален материал за създаване на многотомна история на българската литература.

„Литературните анкети се утвърдиха като явление с национално значение - пише проф. Сарандев в книгата си „От разпитната метода до литературните анкети” (2008 г.) - и със стратегическа важност за българското литературознание, защото като цяло представляват една литературна история, осъществена с помощта на самите писатели”.

Именно този дългогодишен интерес на изследователя към литературните анкети, чието начало, както споменахме, е поставено с анкетирането на Емилиян Станев, провокира единствения ни досега по-сериозен текст за учения, озаглавен „Проф. Иван Сарандев като изследовател на Емилиян Станев”.

С него през 2017 г. участвахме в проведената в гр. Велико Търново национална научна конференция „Емилиян Станев - традиция и модерност”, посветена на 110 години от рождението на писателя.

Тук обаче искаме да разгледаме работата на изследователя върху двама големи български автори, които досега съзнателно пропускахме да споменем - Йордан Йовков и Дора Габе.

Няма да се спираме на христоматийната му монография „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880 - 1937 г.” (1986 г., вт. изд. 1998 г.), на капиталното изследване „В света на „Старопланински легенди” (1980 г., вт. изд. 1993 г., тр. изд. 2007 г.), нито на издадената през 1974 г. „Книга за Дора Габе” или на литературната анкета с голямата ни поетеса, отпечатана през 1986 г.

Тези книги тепърва ще продължават да се преиздават, защото са необходима основа за проучване и интерпретиране на литературното наследство на Йовков и Дора Габе. Нашият интерес ще бъде насочен към някои по-малко известни приноси на проф. Сарандев за популяризирането на двамата писатели, сродени с Добруджа.

Първите ни лични контакти с учения датират отпреди 20 години във връзка с работата ни в Дом-паметник с къща музей „Йордан Йовков” в гр. Добрич.

Тогава го поканихме за научен ръководител на поредната национална конференция за Йовков, която предстоеше да организираме в Добрич на 21 и 22 ноември.

Той прие поканата, но от своя страна предложи специалисти от нашия музей да се включат в подготвяната от него подобна конференция за 120 години от рождението на писателя в началото на месец ноември в Столична библиотека.

Форумът беше под егидата на Института за литература на БАН. Изненадата ни бе голяма, когато се оказа, че от София конференцията ще отпътува към Пловдив, Сливен, Котел и Жеравна.

Докладите ни бяха представени за втори път в Народната библиотека „Иван Вазов” в гр. Пловдив, а след това - и в читалището на гр. Котел.

Този литературен маршрут съвсем естествено завърши в село Жеравна. Отидохме като пилигрими да се поклоним пред писателя в родното му място. Проф. Сарандев бе инициаторът и двигателят на пътуващия научен форум.

Впечатляваща бе енергията му, несвойствената за българин точност, желанието стриктно да се спазва предварителната програма. Благодарение на създадената изключително добра организация ние, участниците, се чувствахме в сигурни ръце и за нас тази седмица бе едно безметежно потапяне в Йовковия свят.

През същата година проф. Иван Сарандев бе награден на тържествена церемония в гр. Добрич с Националното отличие „Йордан Йовков” за проучване и популяризиране на Йовковото литературно наследство.

Това високо признание подтикна учения да се доближи още повече до добруджанци. Затова връзките му с нашия музей през следващите 20 години се задълбочиха.

Нашите преки контакти с проф. Сарандев действително са от началото на новия век. Това обаче не означава, че по-рано той не е имал връзка с гр. Добрич и Добруджа. Напротив.

През 1979 г. в тогавашния гр. Толбухин (дн. Добрич) е създадено Сдружение на писателите като подразделение на Съюза на писателите в България.

Основатели на организацията са 18 автори, като част от тях са членове на Съюза на българските писатели: проф. Гочо Гочев, Любен Петков, Стефан Поптонев, Милко Милков, по-късно проф. Иван Сарандев, Иван Коларов, Ивайло Петров и др.

За почетен председател на Сдружението е избрана Дора Габе, а за председател - Петър Славински; заместник-председател е Кръстьо Дренски, а журналистът Йордан Дачев е творчески секретар.

Когато прегледаме архива на организацията, ще открием активното участие на проф. Сарандев в нейната дейност.

Запазени са и някои общи снимки оттогава, на които е и той със своите колеги. Повечето от тях са правени в Дом-паметника, където се е помещавало Сдружението.

Вероятно по това време ученият се сближава с Йордан Дачев, тъй като добричкият журналист също проявява специален интерес към творчеството на Йордан Йовков и Дора Габе.

В библиотеката на Йордан Дачев открихме почти всички книги на проф. Иван Сарандев, подарени му с автограф.

Ученият е свързан не само с първите стъпки на добричката писателска организация, но и с предварителната работа по създаването на Дом-паметник „Йордан Йовков” в града.

Тогава специалистите в музея подготвят подробен тематико-експозиционен план за постоянната експозиция, която предстои да бъде открита в новопостроената сграда по повод 100 години от рождението на писателя.

Този план е представен за рецензия на няколко учени, сред които и проф. Сарандев. Затова никак не е случайно, че на 28 ноември 1980 г. той е сред официалните гости при изключително тържественото откриване на Дом-паметника.

С изследване на тема: „Йордан Йовков и европейският литературен процес от 20-те и 30-те години”, ученият е участник и в проведената в Добрич по същото време международна научна сесия „Йордан Йовков - наш и на света”.

Построяването в сърцето на Добруджа на този своеобразен Антимовски хан, както го нарича дъщерята на писателя Елка Йовкова, задълбочава вече съществуващите контакти на проф. Сарандев с града и региона.

Той започва още по-дейно да се включва в културни събития и научни форуми, провеждани в Добрич. Например през ноември 1990 г. ученият произнася тържественото слово на церемонията за връчване на Националната литературна награда „Йордан Йовков” - тогава присъдена на писателя Ивайло Петров.

Проф. Сарандев е също научен ръководител на конференциите за Йордан Йовков в Добрич през 1995, 2000, 2005 и 2010 година, където представя изследванията си: „Йовков и нашето време”, „Йовков и Вазов” „Йордан Дачев - или сага за Добруджа и Йордан Йовков”, „Една от първите професионални оценки за Йовковата проза”. Разбира се, след всеки научен форум музеят в Добрич издава сборник с докладите на участниците в съответната конференция.

Така до днес са отпечатани вече пет сборника с общ обем около 4 000 страници - една своеобразна Библия за Йордан Йовков.

През 2008 г. пак с участието на проф. Иван Сарандев и с подкрепата на Община град Добрич музеят ни организира два научни форума за един писател в рамките само на година.

През месец май 2008 г. е проведена конференцията „Теменугите - Дора Габе и другите”, а през месец октомври - конференцията „В света на Дора Габе”. Издаден е и внушителен том, събиращ докладите от двата форума.

Изследването на проф. Сарандев, включено в него, е озаглавено „Поезия, откърмена от Добруджа и с преклонение към България!”.

Ученият успя да ни приобщи и към една тема, която го занимаваше няколко десетилетия - проучване на сборника „Старопланински легенди”.

По негова идея през 1997 и 2007 г. в с. Жеравна бяха проведени две юбилейни научни сесии с международно участие, посветени съответно на 70 и 80 години от отпечатването на тази книга, към която самият Йовков има особена слабост. В научните форуми се включиха и специалисти от добричкия музей.

А през 2007 г. честването се прехвърли и в гр. Добрич. В Дом-паметника с литературна вечер бе отбелязана 80-годишнината от създаването на „Старопланински легенди” и 70-годишнината от смъртта на Йордан Йовков.

Специалният гост на вечерта бе проф. Иван Сарандев, който разкри пред публиката спецификата на класическата Йовкова книга.

Не бива да бъде подминавана и редакторската работа на учения. Той е научният редактор и автор на предговора („Наш и на света”) на първия и единствен засега „Био-библиографски указател. Йордан Йовков 1880 - 1937″, издаден от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” през 1980 г. под съставителството на Петя Дюгмеджиева, Светла Георгиева, Евелина Василева, Елена Фурнаджиева и Никола Робев.

Проф. Иван Сарандев се надяваше специалистите библиографи да подготвят допълнено и актуализирано издание на този изключително ценен справочник. Вероятно в бъдеще и това ще бъде направено.

Ученият е отговорен редактор и на двутомника „Йордан Йовков (1880 - 1937). Летопис за неговия живот и творчество”, излязъл през 2012 г. (първи том) и 2014 г. (втори том) със съставители Сия Атанасова и Кремена Митева.

„Трудните победи на таланта” - така в предговора към изданието проф. Сарандев определя пътя на Йовков от малкото селце Жеравна до висотите на класическата българска проза.

Искрено сме признателни на учения, че предостави събираните през годините материали за Йовков на своята сестра, библиографа Сия Атанасова, за работата върху двутомника.

Допълнени с документи, спомени, статии и снимки от богатия архив на Дом-паметник „Йордан Йовков”, те създадоха необходимия информационен фонд за съставянето на „Летописа”.

Това е трудоемко и отговорно занимание, изискващо години усилия. Нужна е сериозна подкрепа, за да бъде доведено до успешен край.

Нерядко в отделни издания проформа са отбелязани имената на редактори, рецензенти, коректори и т.н.

Прецизният отговорен редактор обаче наистина поема отговорността за научния продукт заедно с автора и също преминава през перипетиите на текста. Да се работи с такъв взискателен и компетентен учен като проф. Сарандев, е истинска школа.

Той участва активно и в първите срещи с публиката на „Летописа” на 24 април 2013 г. и 23 октомври 2014 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, както и на 6 ноември 2014 г. в Народната библиотека „Иван Вазов” в гр. Пловдив.

Искрено благодарни сме и на рецензента на двутомника д-р Радка Пенчева, която също дейно се включи в представянето и популяризирането на изданието.

През 1994 г. във връзка с 60-годишнината на проф. Иван Сарандев много находчиво ямболският вестник „Делник” (бр. 9, 13 - 20 авг.) задава известните 31 Шишманови „албумни” въпроса на учения.

Така от анкетьор той за първи път се превръща в анкетиран. А през 2004 г. по повод 70-годишнината от неговото рождение е интервюиран в родния си Ямбол (роден е на 28 февруари 1934 г.) от Димитър Стоевски.

Заедно с важни подробности от живота на проф. Сарандев читателите се запознават също с научните му постижения и с проектите му за бъдеща работа.

Интересно е намерението, което споделя, да подготви обща книга за Емилиян Станев, Валери Петров и Дора Габе - все автори, с които е осъществил литературни анкети.

Както е известно, проф. Сарандев не само прави запис на водените разговори, но едновременно с това сам ги стенографира. Попадайки случайно на тези свои стенографски бележки, ученият ги дешифрира.

От дешифрирания текст според него би се получила книга, която със справочния апарат би могла да бъде в обем около 150 - 180 страници. За жалост, той не успя да я напише.

Подобна книга например той издава, обработвайки стенограмите си за своите срещи с Борис Делчев („Хроника на едно приятелство. Срещи и разговори с Борис Делчев”, 2006 г.).

В желанието си да представим накратко своето сътрудничество с големия български учен, няма как да бъдем напълно изчерпателни.

За нас той беше и си остава акуратен изследовател, отдаден на своето призвание, добросъвестно изучаващ всеки детайл от разработвания научен проблем, за да аргументира тезите си, да бъде изчерпателен и убедителен в своите изводи.

В същото време ученият бе самоотвержен организатор, който не се страхуваше да наруши комфорта си, като се заеме с неблагодарната задача да реализира не един и два научни форума и други събития.

Човекът Иван Сарандев носеше дълбока любов към родния Ямбол, към Пловдив, към своите родители и семейство, уважаваше добросъвестните си и компетентни колеги, имаше свежо чувство за хумор и приемаше с участие проблемите на другите.

С кончината на проф. Иван Сарандев на 7 март 2020 г. нашият музей загуби свой приятел и ментор.

За нас обаче е жив споменът от общуването с учения. Благодарни сме за шанса да срещнем по пътя си такъв неуморен изследовател и борбен човек.

Чрез своето научно дело приживе проф. Сарандев сам си „издигна паметник, по-траен от бронза”, както казва Хораций.

Признателни сме също на неговата съпруга - преводача Веселка Сарандева, и на цялото му семейство, че приемат за свой дълг и мисия съхраняването на паметта за проф. Иван Сарандев, защото тя е вечен живот.

————————

първа публикация: Щрихи към портрета на проф. Иван Сарандев. // Български писател, бр. 1022, 18 март 2021, с. 1, 12.