Змей Горянин

1.

Нея нощ замръкнаха на пътя
Мариам със своя Годеник,-
а за дело бе дошел часът й:
час божествен, чуден и велик.

Близо бяха те до Витлеем, а
нямаше в града къде да спрат…
И започна Божата поема
в пещерна кошара край градът.

Там Светата Дева майка стана,
в бедност Младенецът се яви,
в яслите насипа Йосиф слама,
майка Му Го в плаща си пови.

Волът и оселът, като хора
приближиха Божето Дете,
сведоха главите си отгоре -
със дъха си да Го топлят те

Беше дивно! Весело гореше
стъкнатия в ъгъла огън;
Младенецът Божий тихо спеше
Своя пръв безгрижен детски сън.

2.
Внезапно навред из нощта се понесе
нечувана никога празнична песен:
безброй гласове огласиха простора
- то беше на ангели Божии хора -
безбройни нечувани нигде псалтири,
и арфи, и гусли, тимпани и лири
прозвъннаха в чистата вис и тогава
запяха нивя, и поля, и дъбрава,
запяха цветята, запяха тревите,
запяха разбудени птички в гората,
запяха в небето бездънно звездите,
запя хлебородната пръст на земята,
запя на морето безбрежната шир -
и всичко повтаряше словото: мир!

————————

сп. „Духовна култура”, бр. 1, 1951 г., подписано: Светлозар Димитров