ЕХО
превод: Димитър Подвързачов
Ездач в планината препуска, лети, -
тъжовен и блед, нажален:
„Към моята мила ли фъркам сега,
или пък към гроба студен?”
И глас в планината зачу той, смутен:
„Към гроба - покой!”…
Той кара нататък, оборил глава,
притиснат от мисли безброй:
„Как рано е още! - Но, Боже, - дали
ще найда във гроба покой?”
И глас в планината дочува пак той:
„Във гроба - покой!’”…
И пътникът плаче… Пропадна живот,
и младост, и чувство, и плам! -
„Тогава напразно тук щастье дирих, -
то само във гроба е - там!?”…
И глас в планината пак долавя той, че
„Във гроба е - там!”…
——————————
сп. „Българска сбирка”, бр. 8, 01.10.1903 г.
