Янко Стефов

***

Заесени се. Стана хладно.
Гората в черно се облече
като вдовица безотрадна
на лятото. И всяка вечер
звездите зъзнат на небето.
Зъл вятър грозно пак засвири,
подгони вихри из полето
и храсталаци по баири.

Очите трудно вече виждат
и моето сърце слабее.
Приижда зимата, приижда
и върху мене сняг белее.