превод: Христо Борина

Франтишек Стржижовски

СВЕТИ КИРИЛ

Константине философе,
свети Кириле,
ти си първия рибар в земята наша,
на когото Бог поръча: „Стигни глъбините!”
Свята беше твойта мрежа
и десницата ти пълна с огън,
който пламени кръвта ти,
а сърце ти отзивчиво
само за спасение туптеше.

У нас много други преди тебе
стигнали са глъбините,
ала връщаха се празни,
понеже корист са дирили.
Твойте мрежи са привлекли и ловили хора,
зашото примамка в тях си
сложил ти доброто.

Ти бе неуморен, макар и слаб телом.
Брат ти също бе рибарин:
Кирил и Методий, двама братя -
святи, мощни имена,
във които са събрани Родина и Бог!

С Божи благослов,
наловихте вие много риби,
дор до скъсване на мрежата ви:
целият народ във нея влезна -
да не стане на Европа плячка.

Ти, свети Кириле,
появи се сред народа
като ангел чародеен, добротворец,
от дъха на който цялата земя покриха
хубави цветя и плодове узрели.
Появи се и изчезна
като чудний цар във приказките.
Брат ти сам се върна
с твоя завет ценен.

Ето, всички ний след хиляда години
към тоз народ се числиме,
из него отрасли
и с едно желание: да сме за него достойни.
През тези хиляда години
трижди народът ни почувства,
че едничко в твоя завет е честта му,
силата, мира, величието,
светостта и любовта му.
Дано и четвърти път това да разбереме!

Яви се пак с брата си, велики,
на Христа отдясно в Тавор
с книгите свещени на Закона и Живота,
както някога Мойсей и свят Илия!
Благодарни сме, свят Кириле,
за тез хиляда години!
Ти незрим се носиш в мислите ни
и ни водиш към единна вяра.
За таз вяра ти пожертва свойто тяло,
за да станеш дух на вси славяни,
дух и гений всемогъщи!

Болеслав Яблонски

НА ВЕЛЕХРАД В 1863 г.

Целувам те, земя свещена,
в която стъпките на Кирил
и на Методия блажени
оставиха следи нетленни.

О, чуден кът, благословени
за прадеди моравци!
Тук тихо някога протече
живот за вси славяни вечен.

Днес де е клетият славянин,
с какво го чужденецът кръсти?
Ах, кръсти го на смърт с водата,
а тука бе водата свята,

на здравия живот водата.
Тук изворът пресъхна вече,
но още вред личат следите
на миналото от вълните.

* Горните две стихотворения са писани по случай 1000-годишнината от пристигането на светите равноапостоли Кирила и Методия в Моравия, дата която бе тържествено отпразнувана през 1863 г. в старата моравска столица Велеград. бел. прев.

——————————

сп. „Братско слово”, год.VIII, бр. 9-10, 1938 г.