Георги Майоров

Все повече творци открояват своя оригинален почерк в днешния противоречив глобален свят. Сред тях е и перото на Георги Ангелов.

Той тръгва от древни ценностни начала, за да прозре бъдното и да го пресъздаде. Разбутва скрижали, за да бодне новото за разлистване. Без маниерно натрапване, а със спокойна тоналност и акварел.

Това ни казват неговите книги. Акустиката не търси катедрала за възнасяне на неговия глас, той отеква в сърцата и душите, прокарва нишка за прозрението.

Тръгва от извора, за да изтегли скрития поток от мисли. Всяка струна да прозвъни в цялостния хор на сътвореното.

Сега да огледаме новата му книга „Паметки за утре” (ИК „Нов свят”, 2024). Опитва се от дълбокото да извади и своя автопортрет. Засява думи, за да поникне доброто. За да дойде новото.

Проявява благородие, за да няма оскърбени и наранени. Защото и него са наранявали. Защото и Ботев с извадена сабя погива от злото.

Опитва се да оплеви окаяната нива на обществото. Разяснява българската галактика и къде се крие родната звезда. Кога ще изгрее, светла и чиста за бъдното. Със смирение и почит.

Оглежда неравния път на деня и къде ще ни изведе сред неволя и смрад, къде се губи божието начало, и няма приятели, а само врагове.

Затова от глина ги създава, отваря прозореца, за да покани все повечето нечетящи хора да отворят своята книга и да видят истинската светлина за своя ден.

Разгадава съдби да избираме правия път, упреква мимикрията, не отминава и своя дълг, окръглен в „Паметка”:

Аз съм проводник на сили,
отгоре изпратени.
Безсмислени тук са ирония,
завист, учудване.
Делата ми имат едничко
покритие златно:
дали и доколко вярно
записвал съм чутото.

Искрено, честно, от изворите на света и живота, за да го има трайно в бъдното.