Кремена Митева

В края на месец юни 2025 г. в Дом-паметник „Йордан Йовков” в Добрич бе представена първата книга на дългогодишния учител по български език и литература в града Петрана Савова „Отказ от безкрилие”.

Изданието на добричкото издателство „Импресии” включва отзиви, рецензии и есета на авторката, писани и публикувани през последните 25 години. Затова текстовете са разнообразни в тематично, жанрово и стилово отношение.

Петрана Савова е страстен читател, ерудит и критично мислещ човек. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Да бъде учител, е нейна житейска мисия. Възпитаниците й отдавна са зрели хора, но и до днес са респектирани от професионализма на обичания преподавател.

Петрана Савова е и пишещ човек. Член е на Сдружението на писателите в Добрич. Неслучайно художникът на корицата на книгата и неин ученик Димитър Христов символично е съчетал образ на жена с писателско перо. То я пронизва, но в същото време е част от духовната ? същност.

То я поразява, но чрез него тя се изразява. А заглавието „Отказ от безкрилие” препраща към популярния мит за Икар, към желанието на човека за полет на духа, за духовно възвисяване.

Крилото е сред най-известните метафори на способността за надмогване на тежестта на битието, за преодоляване на житейските ограничения. Чрез двойното отрицание в наслова авторката недвусмислено показва, че за нея духовният живот на личността е приоритет.

Книгата е композирана в четири части: „Есета”, „Рецензии”, „Отзиви”, „Други”. Тематичното многообразие проличава още в първата част.

Известно е, че есето като жанр разчита на личния опит на пишещия, на нестандартната гледна точка към разглежданите проблеми.

И Петрана Савова определено има какво да ни каже, създавайки красива тъкан (такава е и семантиката на думата „текст”) от свои размисли и чужди текстове. Още тук откриваме една от особеностите на книгата: нейната диалогичност.

Авторката „разговаря” с писатели, философи, общественици, хора на изкуството и науката. Гласовете понякога спорят. Друг път спокойно споделят. А на места зазвучават и в синхрон.

Множеството цитати създават междутекстов диалог, който провокира литературната и интелектуалната подготовка на читателя. Затова „Отказ от безкрилие” не е книга, която може да се чете неангажиращо. Текстът изисква съсредоточаване, без стилът и езикът да са преднамерено усложнени.

В есеистичната част съвсем условно се очертават няколко тематични кръга. Първият ни среща с човека и бога, мъжа и жената, бащите и децата - с човешкото въобще.

Вторият съпоставя битието с бита, с делника, рисува „лицата на живота”. Третият е вгледан най-вече в любовта, но и в греха. Във връзка с него е тематичният кръг за жената и красотата.

Петрана Савова се вълнува и от философски категории като истина, лъжа, добро, зло, търпимост, толерантност, благо, мечта, утопия, реалност.

Интересни са есетата, акцентиращи върху времето: годините, днес и утре, съвремието и миналото, лятото, но и Коледа, равносметката, когато изпращаме една година, и плановете за бъдещето, посрещайки новата.

И напълно естествено за филолог, присъства темата за книгите, поетите, техните музи, герои и разбира се, за думите - особено за благите думи.

Като учител Петрана Савова посвещава свои размисли и на учителската професия, с която е дълбоко свързана. Макар че някои от есетата са писани преди десетилетия, те звучат наистина актуално. Впечатлява съчетанието между философска есеистика и социална публицистика.

На места иронията е преплетена със скепсиса. Коментирайки моралната и социалната реалност, Петрана Савова изразява своята екзистенциална тревога за дефицита на доброто и истината, на морала в човешките взаимоотношения.

Втората част обединява избрани рецензии на авторката. Те ни ориентират кои личности са част от нейния духовен кръг: буквално и преносно.

Родството по избор сближава хората повече и от кръвните връзки. Никак не е трудно да открием един от най-близките приятели и колеги на авторката - поетесата и учител по български език и литература от гр. Добрич Генка Петрова.

Цели пет рецензии са посветени на нейни знакови поетически сбирки: „Спомен за живот” (1995 г.), „Внезапни думи” (2000 г.), „Обичам думите за тебе” (2002 г.), „Любовни преселения” (2010 г.), „Пазачът на зимното вдъхновение” (2012 г.), както и отзив - на „Докоснати антени” (2002 г.).

Книга на друг колега учител също провокира Петрана Савова да напише рецензия. Става дума за „Откровения” на известния добрички историк Райна Стойчева.

Пристрастията на рецензентката като че ли са повече към поезията. Неслучайно тя коментира първите две стихосбирки на адвоката и поет от Добрич Бисерка Каменова: „И търся огледало за душата” (1999 г.) и „Розата на светлината” (2001 г.).

Ключов е текстът, посветен на стихосбирката „Едно крило до пролетта” на ученика на Петрана Савова, известния добрички актьор и поет Георги Калчев, защото подзаглавието му дава заглавието на книгата: „Отказ от безкрилие”.

В рецензията, написана обективно, но и с много любов, творчеството е представено като духовен акт, като съпротива срещу културния и моралния упадък.

В раздела с отзивите Петрана Савова пише текст и за стихосбирката на Георги Калчев „Благослов за грешници” (2013 г.). Тя прави и кратък обзор на поезията му, когато той си отива от света. Едно литературно сбогуване на учителя с любим ученик.

Авторката рецензира главно добруджански писатели. Вероятно защото има лични впечатления от повечето и проявява интерес към представянето на техните книги в Добрич. Сред по-младите тя откроява родената в град Тервел писателка Йорданка Белева.

Петрана Савова е респектирана също от професионализма и размаха в реализирането на творческите проекти на родената в село Пчеларово оперна певица и режисьор маестра Константина Петкова.

Авторката не пропуска да припомни и едно колективно дело, чийто двигател е Генка Петрова - литературния сборник „Пътека за утре. Добруджанци за Николай Хайтов” (2003 г.), в който със статия за грижата на писателя към българския език участва и самата тя.

Разделът с рецензии е рамкиран от два текста, посветени на варненци. Първият е за книгата „Голямото Лутане. Сатиричен анализ на абсурдите на прехода” (2000 г.) от родения във Варна и завършил Техническия университет в града проф. д-р Артур Кордон.

След промените той емигрира за САЩ, където се утвърждава като учен най-вече в сферата на изкуствения интелект. Може би тъкмо защото оценява България отстрани, Кордон е твърде прозорлив за българската социално-политическа реалност.

Ученият изразява своята болка и иронична тъга, но същевременно заема ясна гражданска позиция, като подкрепя интелектуалната съпротива срещу абсурдите на българския преход.

На финала на раздела е поместено изказване на Петрана Савова на премиерата в Добрич на книгата „Басейнът”. Неин автор е роденият в Пазарджик, но от десетилетия живеещ и пишещ във Варна белетрист Ангел Ангелов.

Третата част на „Отказ от безкрилие” събира избрани отзиви. Повечето от тях са за литературни произведения на автори като Блага Димитрова, Стефан Цанев, Надежда Захариева, Здравка Евтимова, Иван Атанасов, Красимир Бачков и др.

Петрана Савова се отзовава също за емоционалното въздействие върху нея на „Легендите” на композитора от град Варна Юри Стойков, който е и неин зет, както и за виртуоза музикант Теодоси Спасов. Авторката не пропуска да оцени и високото актьорското майсторство на Мариус Куркински.

Не подминава също пандемията от коронавирус, разгледана като катализатор за проява на същностни черти от народопсихологията на българина.

Четвъртата част на книгата („Други”) е най-кратка. Тя съдържа само три текста. Първият е превод на творбата „За човека и любовта” от известния украински педагог Васил Сухомлински, направен от Петрана Савова през далечната 1995 г.

Холистичната образователна философия на Сухомлински се основава на връзката между здравното, моралното, естетическото, интелектуалното и трудовото образование.

През 1999 г. на тържеството за 50-годишнината от създаването на Икономическия техникум в Добрич Петрана Савова с вълнение поздравява своите колеги и възпитаниците на училището, в което е работила години наред.

Авторката изхожда от мисълта на Сент Екзюпери: „Да бъда свидетел, винаги ми е изглеждало ужасно. Какъв бих бил, ако не участвах? Трябва да участвам, за да бъда”. Тъкмо като деен участник в живота на техникума Петрана Савова откроява онези събития и личности, които са я впечатлявали и вдъхновявали.

Финалът на книгата е битово-закачлив: побългарен чай по английски за пенсионерки. Авторката демонстрира добро познаване на английския чаен етикет. Фината церемония е съпоставена с нашата реалност и Савова с намигване разрешава на своите посестрими понякога да нарушават строгия етикет.

Лично за мен в този финал има доза оптимизъм, който се сблъсква с битовата ограниченост на средата, с невъзможността напълно да се абстрахираш от материалните дадености.

Ключови думи в „Отказ от безкрилие” са „живот”, „човек”, „поезия”, „думи”, „време”, „любов”, „истина”. Действително много от есетата на Петрана Савова са посветени на любовта и думите (и свързаната с тях поезия!), тоест на емоциите и езика, на човешките ценности и комуникацията. В книгата езикът е разгледан не само като комуникативно средство, а като морална категория.

Затова в градината на думите трябва да се култивират цветята и редовно да се почистват плевелите. За авторката човекът, времето и истината са обвързани помежду си. Колкото и относителни да са времето и истината, все пак има сравнително обективни критерии за тяхното измерване. Мерилото е външно, но и вътрешно - в самия Аз.

Книгата на Петрана Савова „Отказ от безкрилие” ни среща с класическата и съвременната литература, с чужди, български и най-вече с добруджански автори. Сродява ни с изкуството, философията, етиката, естетиката, социологията, политиката.

Макар и написана от жена, тя не е феминистка по характер. И все пак животът е видян скептично-иронично и донякъде оптимистично през очите на жена, натрупала мъдрост (и съответно печал) като човек и като читател.

Петрана Савова възприема света около себе си най-вече през литературната оптика. Събитията и хората често са асоциирани със сюжети и герои от познати и по-неизвестни художествени текстове.

Оценките за тях са в постоянен диалог с мъдростта на вековете, изкристализирала в сентенции и афоризми. Като всеки мислещ човек Петрана Савова повече пита и се пита, отколкото формулира категорични отговори. Според нея духовната личност опознава пълноценно света чрез синтеза между интелект и емоции.

Наистина „Отказ от безкрилие” е книга, която се опитва да ни възвиси. Тя е предназначена за интелигентни читатели и е написана от ерудиран автор.

Тази ерудиция обаче не е самоцелно демонстрирана. Стилът, макар и висок, е съобразен с един по-широк читателски кръг. Езикът не е утежнен от излишна терминология. Текстовете звучат ту сериозно, ту иронично, ту сатирично.

Обединява ги погледът на интелектуалеца към света на материалното и духовното, утопичното му желание духът да управлява материята. В цялата си книга Петрана Савова изповядва своето кредо - човек не бива да живее без криле.

————————-

първа публикация: „Отказ от безкрилие” - дебютната книга на Петрана Савова. // КИЛ, бр. 3, 2025 г., с. 1 - 3.