ЕТО ПОЕТ
Като чете човек съчиненията на нашите вечно ридаещи лирици, би помислил, че свят пропада, по нашата земя няма вече възклик на веселие.
Настанало е мъртвило. Навсякъде гробове зеят и чакат последните жертви, останали са живи само тия лирици, които да излеят и последните си сълзи. След това и те ще склопят очи, ще легнат и ще умрат.
За щастие на българския народ, това е само в болното въображение на тия лирици. Те не плачат над чужди гробища, а над собствените си непостигнати мечти и амбиции, над глада на своята необуздана плът. Те са алчущи и жаждущи по чужди блага.
Някои от тях са особено горди, че във формата са направили постижения и мислят, че всичко това е достатъчно, за да минат стиховете им за поезия, обаче, те нямат нищо общо с нашите радости и скърби, с нашия живот.
Нашата действителност съвсем не е такава, за да ги повярваме, та и ние наред с тях и с бабите да скръстим ръце, да зароним сълзи и да захленчим.
Ние, българите, независимо от неискрените ридания на тия лирици, все пак си работим, градим с радост бъднината си и вярваме в звездата на България. Нам не липсват ни сладки песни, ни пиршества, ни женитби.
С нас заедно още живеят Вазов и Михайловски. Те продължават да преливат в душите ни от своето вдъхновение. От новите лирици има, макар малцина да са, и такива, които вървят по светлите им стъпки и крепят духа на новите поколения.
Между тия лирици е и Ем. п. Димитров, един от нашите смели, неуморими ратници в новия ни възход. Много песни е нанизал той и за бранни полета, и за златни ниви, и за човещина и дълг и за нежна любов.
Пред мене са неговите девет тома песни - които считам за голям принос към нашата духовна съкровищница. Накратко ще припомня тук из втория том следните стихотворения: Русалска нощ (стр. 23).
В това стихотворение са разкошно изразени копнежи на поета по мечта на девойка - по всичко изглежда - сегашната му съпруга. Детство (стр. 77-88) тука поетът яхнал своя пегас, връща се назад във вълшебното царство на детството си и отново преживява „тихи омаи, детски печали”, а с него заедно и четеца. Вижда „безмълвни, сънни полета…”
В третия том (стр. 3) Посвещение на Дора, творение изпълнено с дълбоки мисли и мъдрост. Прекрасно е предадена всяка от трите възрасти на човешкия живот със своето богато съдържание.
Земя - невеста (стр. 13) е дивна алегория, в разкошна форма. Предадени са качества от жъдана невяста върху плодната земя. В том IV (стр. 5) Змеица и (стр. 9) Магия са с един и същи сюжет, но облечени в различни форми.
Двете стихотворения достойно си съперничат по красота и разкош, по езиково богатство. Ни едно от двете не отстъпя на другото. Съдържат следното: любов - стихия се е вкраднала и се е вгнездила в момково сърце. Тя мъчи момъка с безнадеждност. Той е магьосан. Сили се да се освободи, но не му помага ни разум, ни воля. Сякаш змеица го е преобразила, до половина е човек - другото камък.
Струва ми се, че няма в нашата любовна лирика други толкова силни стихотворения.
Чудно хубаво е и стихотворението Зачатие (стр. 13). Също великолепен е първия от Морските сонети. В том шести поетът заявява отначало, че навлиза в храма на българското слово.
Тука с голям успех той предава в стихове най-важните моменти от нашата история: изобразява нашите великани и преразказва легенди. Такива са Омуртагови надписи, Климент Охридски, Похвала за цар Симеона, Тайната книга на богомилите, Патриарх Евтимий, Потурчването на Чепино и т. н.
Тия творения показват с каква неизчерпаема енергия работи поета и какви обширни познания има. Смело може да твърдим, че между нашите поети няма друг равен нему по подготовка и образование.
В седми том са поместени драматични сцени. Тук са вече познатите Чатертон, Солопея, Фавни, Звездоброец и т. н.
В том девети (стр. 12) е Ангел - посветено на Дора (съпругата на поета). И това стихотворение показва, колко е силна привързаността на поета към съпругата му. Неговата Дора неведнъж го е вдъхновявала.
Тоя факт в нашите кръгове стои някакъв изолиран, понеже мнозина смятат съпружеската привързаност за отживелица, особено за един поет.
Модерно е да се люби свободно, макар че това руши семейството и подкопава основите на обществото и държавата. Крайният индивидуализъм е на мода. Той и свободната любов дебело покриват обикновения разврат и го оправдават.
В същия девети том са поместени Песни за малките. Това са леки, ефирни, вдъхновени песни, предназначени за малките, но те са тъй смислени и зрели, че могат да услаждат и възрастните.
Прочетете Над люлката (стр. 9), Сеяч (стр. 27), Гроздобер (стр. 29), Кокиче (стр. 36) и ще се убедите.
Емануил п. Димитров е дарен със силно въображение, плод на което са чудните образи и картини в творенията му. Вредом е разлял топло чувство, което обзема и увлича четеца. Човек с висока култура, с мощен нравствен усет, с предана любов към родината, той стои високо на българския Парнас.
—————————
в. „Летопис”, г. 2, бр. 24, 17.03.1934 г.
