БАЙ УШО
Бай Ушо си беше майстор-готвач, откъдето и да го погледнеш. Надене ли бялото боне и върже ли на кръста престилката, направо прилича на вряща бобена чорба.
Дебеличък е, вярно, но готвачите нали са така? Защото не си оставят каруцата в калта, ами все гледат да опитат, да запипрят, да изкусурят, да не се изложат пред хората. Слаб готвач - не ми го хвали!
Щото слабият готвач си е слаб отвсякъде.
Друго нещо е бай Ушо, друго!
Ето такова друго: Той нямаше образование, но имаше вкус. Можеше със затворени очи да различи кюфте от маруля, готвен заек от баклава и бобена салата от унгарски борш.
А пък пуснеш ли го в кухнята, веднага се ориентира. Запечатва къде са ножовете, разузнава тенджерите, а хладилника го снима и през затворена врата, все едно е рентген.
И се нахваща, не се бои. Каквато и рецепта му кажеш, изпълнява, та пушек се вдига. Сложни работи, деликатеси, молекулярна кухня, гурмета - за нищо ги няма.
Веднъж кметът покани гост от съседния румънски град Калафат, също кмет, и веднага нае бай Ушо, та да се представи пред госта подобаващо.
Гостът обаче не дойде сам, ами си доведе делегация. Две жени, все засукани румънки, и петима мъже - все румънци с вратовръзки.
Че като се запретна бай Ушо!
Качамак по румънски! Гъска с кисело зеле по Банго Васил! Патица по пекински и патица не по пекински! Риба на скара по беломорски! Риба на тиган по черноморски! Даже риба на плакия по червеноморски - специална рецепта!
Накрая им тръсна за изтрезняване по една влашка саламура, иначе казано - чорба, ама толкова гореща и люта, че румънците до един се изкатериха по полилеите, едва ги накара кметът да слязат за десерта!
И за капак - печена тиква, нашляпана отгоре с конфитюр от мушмули. По нашенски.
Пръстите да си оближеш!
Посрещане царско!
Угодия!
До ден-днешен румънската делегация, щом си спомни за бай Ушо, хрипка в леглото като едно еленче и напуска собствените си спални направо през прозореца.
И това посред нощ. По този повод на мъжете от делегацията жените им се паникьосват и викат румънската полиция на помощ, а на жените мъжете им грабват сатъра, излизат под звездите и правят съседа на саздърма.
Да живее българо-румънската дружба!
И бай Ушо!
Иначе бай Ушо си живееше скромно, не се значи главозамайваше от кулинарни постижения и от това, че е безспорен номер едно за всички сватби и служебни банкети.
Имаше си къщичка в Долната махала, имаше си дворче и куче едно - Караман. Вечер двамата с кучето гледаха заедно телевизия, сутрин двамата с кучето се разхождаха чак до Пазара. Другарче му беше Караман, близък роднина и душеприказчик.
Други нямаше щото.
Хората в града разправят, че едно време бай Ушо си имал жена и деца. И си живеели те дружно в малката къщичка и в дворчето, бай Ушо готвел и дундуркал дечурлигата на коленете си, а женичката му решела дълги коси пред огледалото.
Идилия царяла в къщичката, вкусотия и доволство за всички.
Но един ден в дворчето на бай Ушо влязъл човек, извинил се и обяснил, че идва чак от румънския град Браила, на гурбет бил ходил, пари да изкара, па да се прибере в родното си село, да се задоми и да завъди дечурлига.
Обаче го обрали на митницата крадци - наши ли, румънци ли, той не знае - и ето сега, за кашмер станал. Не само че няма пари за дом и семейство, ами няма пари да си купи билет до село.
Дотам я бил докарал.
И бай Ушо, какъвто си е милозлив и душичка, да вземе и да пусне гурбетчията в къщата си, да го покани да остане и да му обещае, че той - бай Ушо, - оттук-натам ще се погрижи за горкия човек.
Няма що - погрижил се!
Онзи поживял-поживял месец-два в къщичката на бай Ушо, уж нещо помагал, уж за децата се грижел, докато стопанинът си изпълнявал служебните задължения в ресторанта на Балкантурист, ама накрая забърсал от къщичката на бай Ушо не само паричките му, ами и жената му забърсал с все децата.
Отвел ги. А пък как се казвало родното му село и в кой край на голяма България се намирало, бай Ушо забравил да попита.
Живее сега с Караман, манджички му готви, яхнийки прави, за събота и неделя си пекат агнешко бутче със спанак.
Обичат се.
