Христо Черняев

Спас Марянов, който вече не е между нас, е автор на художествено-документалната повест „Пролетно повикване” и на лиричните книги „Не ме познавате”, „Научи ме на търпение” и „Памучко” - поема за деца и юноши.

„Откровено” е петата му книга.

Преди всичко искам да изтъкна, че Спас Марянов е талантлив поет, който притежава природна дарба.

Неговата поезия, включена в стихосбирката му „Откровено” е естествена и силно прочувствена. Тя е белязана от особено светло сияние. Тази поезия има хубавото качество да е тиха и вглъбена. Тя не се стреми да вика и да се самоизтъква.

Тя покорява читателя с човешката си простота, с южняшката си акварелна оцветеност, с емоционалния си заряд.

Всичко това създава омагьосващата атмосфера на стиховете на Спас Марянов. В тях основното е извисяването на насъщните човешки чувства и мисли. В това, се състои художествената стойност на поезията в книгата „Откровено”.

Поезия - светла и стопляща сърцето. Поезия - с много силна българска багра, в топлата територия на която издигат слънчевите си чела Рила и Пирин.

Стиховете на Спас Марянов са рожби н неподправената развълнуваност на автора, на силната му привързаност към живота и природата. Затова звучат завладяващо. Като тези стихове, например:

Аз съм звук от ехото, което ме повтаря.

Или:

И додето разговаряте,
с вашите сърца земята ще пулсира.

Великолепно е двустишието в стихотворението „Кръстова гора”:

И блеснаха кръстчета-стволи
в гористите свети места.

Силно българско проникновение има в стихотворението „От Родопа до Егея”:

От Родопа до Егея колко му е -
да подскочиш с поглед южен,
нейде птица да дочуеш,
да откъснеш късна ружа.

И напред върху челата
на изгрелите баири
лодка Омир да ти прати,
а Орфей да ти засвири.

Спас Марянов е поет, който имаше какво да ни каже и знаеше как да го каже. Първата си стихосбирка той беше озаглавил „Не ме познавате”, но сега можем уверено да кажем, че вече го познаваме по вълнуващите му стихове.