Любен Любенов

Рила, малко градче и една жп. линия,
къща, мазана с кал в разцъфтял сенчест двор -
ей това бе за мене ти, моя родино,
и не знаех къде свършва твоят простор.

Върху карти попукани в час по история
гледах твоите граници как се менят,
и единствено само това Черноморие
си оставаше твое на тях всеки път.

След това на учебника пъстрите страници
с превръщаха в дебри, в реки и море -
в самолет и във влак минах твоите граници…
Но единствено в тебе ми беше добре!