Васил Урумов

Из цикъла „Моето семейство”

Пред новия цветарски магазин,
окъпан с всички багри на дъгата,
един баща, прегърнал своя син,
стои, мълчи и гледа през стъклата.

Какво си спомня той? Защо мълчи?…
Детето към вратата го повлича.
От касата, с усмихнати очи,
ги поздравява русото момиче.

Оперват чашки пъстрите цветя
и сякаш казват: - Всички сме красиви!
Бащата и синът се вглеждат в тях,
избират си букет и си отиват.

Поглъща ги човешката река
със радостта им - проста и голяма:
синът с признателност държи в ръка
най-милите цветя, цветя за мама.

————————–

в. „Отечествен глас”, бр. 3178, 28.12.1954 г.