Христина Стоянова

Малка мома сълзи рони,
сълзи рони, бисер ниже,
клетва кълне, дар проклина -
момините златни грижи.

„Опустяло да остане
тънко платно кенарлия,
шити ризи копринени
за тафра на млад делия!

Що за чудо за припеви -
мен далече да ме женят,
а пък дружки от селото
либе либено да вземат!

Мойто либе байрактарин
с отбор момци във Балкана.
А аз клета сам-самичка
във селото да остана.

Хляб да меся, да посрещам
ни орачи, ни жетвари,
а юнака байрактарин
с отбор момци, все войскари…”

Шити ризи копринени
за сватове и девери,
на дружината премяна
да дарява как намери.

Опустяло да остане
тънко платно кенарлия,
шити ризи копринени
за тафра на млад гидия!…

————————

сп. „Български воин”, г. 2, кн. 76, 16 септември 1924 г.