Мирослав Кърлежа

превод: Иван Коларов

Само стихът може да изрази
какво означава туй подло злодейство,
което срази обезумялата Европа
пред очите ни, като беснееща хала -
и днес всичко е само лудост, страх и нощ.

Европа е мъртва.
При погребението на издъхналата човечност,
през посмъртната почест на топовния залп,
тоз, който не може да бъде Фортинбрас,
нека викне с крещящо мълчание
онова, което трябва да знаят потомците:
глупостта замърси кръвта ни
и в тази кръв шествието на призраци
ще изчезне единствено като пъклен дим!
- Днес ние не сме това, което бяхме като деца,
наивни, лирични, глупави, слепи деца,
и вече знаем, което трябва да знаем -
и логиката има гилотина.

И логиката има гилотина,
и паметта има право да помни,
и човекът не е месо за менажерия -
за псета и хиени, за чудовища и зверове.
- Днес ние не сме това, което бяхме като деца,
и вече знаем, което трябва да знаем:
поезията не е златна рибка
в кристален аквариум сред стая лирична,
ни тамян от дъхави думи в уста на убиец.

Един ден ще се случи това,
което предстои днес, утре, сега,
ако не днес - ще се случи утре,
утре или днес, все едно кога и къде,
все едно кой и как, защо, тук или там,
къде, кога, кой, той, ти, ние, те -
все някой ще блъсне с крак тая подпухнала тиква,
ще угаснат лампите на дивашкия пир,
защото достойнството на стиха не е дим,
а цветна градина в гнилия труп на злодейството!